Сенки в снега [bg]

„Да започнем? Ние? — каза си Бовоар. — Няма ние. Първо съм аз, след това — ти.“

Но имаше нужда от мнението на художничката, затова преглътна импулсивния отговор, лепна усмивка на лицето си и отвърна:

— Ами, Оливие вече твърди, че Отшелника не бил чех.

Клара извъртя очи и прокара пръсти през косата си, която щръкна от двете страни като прическата на клоуна Бозо79. Бовоар направи гримаса, но художничката нито забеляза, нито си даде вид да я интересува. Мислите й бяха другаде.

— Ох, този човек! Не е за вярване. Признал ли си е за други лъжи?

— Не и до момента. Смята, че Отшелника е бил квебекчанин, макар да допуска и възможността да е бил англичанин, който е владеел перфектно френски. Всичките му книги са на английски, включително тези, които е поръчвал на Оливие да му достави. Но е говорел френски безупречно.

— С какво мога да помогна?

Инспекторът се замисли за момент и взе решение:

— Нося папката с документите по случая. Бих искал да я прочетете.

Клара кимна.

— Тъй като познавате всички в селото, ще ви помоля да им зададете няколко въпроса.

Художничката се поколеба. Не й допадаше идеята да се превръща в шпионин, но ако Бовоар беше прав, в затвора лежеше невинен човек, а сред тях все още живееше убиец. Почти със сигурност престъпникът беше в бистрото и в този момент.

Пристигнаха Мирна и Питър, Бовоар се присъедини към компанията за вечеря и си поръча филе миньон със сос от коняк и синьо сирене. Заговориха се за събитията в селото, условията за ски на връх Сан Реми и играта на „Канейдиънс“ предишната вечер.

Рут дойде за десерта, изяде почти цялото парче чийзкейк на Питър и си тръгна сама, като се отдалечи с накуцване в нощния мрак.

— Роза й липсва ужасно — отбеляза Мирна.

— Какво стана с патицата й? — попита Бовоар.

— Отлетя през есента — обясни собственичката на книжарницата.

„Патицата явно е била по-умна, отколкото изглеждаше“ — помисли си инспекторът.

— Ужасявам се, като се сетя за пролетта — обади се Клара. — Рут ще чака завръщането на Роза. И ако не се върне?

— Това не би означавало, че е мъртва — възрази Питър, макар всички да знаеха, че е малко вероятно да е прав.

Рут бе отгледала патицата Роза още от излюпването й. Противно на всички очаквания, птицата бе оцеляла и бе пораснала, следвала бе Рут навсякъде по петите.

Габри ги наричаше патицата и мамицата.

Но през есента Роза направи нещо, което правят всички прелетни птици и което природата им е заложила като инстинкт. Колкото и да обичаше Рут, трябваше да замине. Един следобед ято патици прелетя с крякане над селото в южна посока и Роза се издигна към тях.

Тръгна си.

След вечеря Бовоар благодари и се изправи. Клара го изпрати до вратата.

— Ще помогна — прошепна художничката.

Инспекторът й подаде папката и прекрачи навън, в студената нощна тъмнина. Докато вървеше бавно към пансиона и топлото си легло, спря насред площада и се вгледа в трите високи борови дървета, все още окичени с пъстри коледни лампички. Светлинките се отразяваха в прясно навалелия сняг. Погледна към небето и звездите, вдъхна свежия хладен въздух. Зад себе си чу гласове на хора, които си пожелаваха лека нощ. До ушите му долетя шумът от стъпките им в преспите.