Сенки в снега [bg]

— За лекарството ли сте тук? — попита Бовоар, докато художничката сядаше срещу него.

Клара се разсмя и вдигна своята халба бира:

— Както обикновено. — Кимна към неговата Maudite77. — И вие ли?

Инспекторът се наведе към нея и прошепна:

— Колко е часът?

— Шест. — Тъй като мъжът продължи да я гледа втренчено, тя добави: — Вечерта.

— Тогава защо… — Бовоар посочи тоалета й.

— След ареста на Оливие на Габри му отне известно време да се съвземе и да продължи работа, затова някои от нас се притекоха на помощ. Не искаше да отваря в неделя, но с Мирна го увещавахме дълго и накрая той се съгласи, само че при едно условие.

— Пижами?

— Досетлив сте — усмихна се Клара. — Не искаше да си прави труда да се облича. Не след дълго последвахме примера му и започнахме да идваме по пижами. Много е удобно. Ходя така по цял ден.

Бовоар се опита да погледне укорително, но трябваше да признае, че художничката видимо се чувстваше комфортно. Външният й вид се допълваше от прическа тип „току-що станала от сън“, ала това не беше нищо ново. Косата й винаги стърчеше във всички посоки — навярно мигом щръкваше, където прокараше ръка. Това сигурно бе причината и за трохите, полепнали тук-там по кичурите й, както и за люспичките боя.

Инспекторът се помъчи да измисли приятелска тема за разговор, за да си помисли Клара, че му е хубаво в нейната компания.

— Кога е изложбата ви?

— След няколко месеца. — Художничката отпи голяма глътка от бирата си. — Когато не се упражнявам да давам интервюта за „Ню Йорк Таймс“ и „Опра“, гледам да не мисля за това.

— „Опра“?

— Да. Ще бъде гигантска изложба в моя чест. Най-изтъкнатите критици в областта на изобразителното изкуство ще присъстват. Ще се просълзяват, завладени от емоция, впечатлени от моите прозрения и могъществото на образите, които съм пресъздала. Опра ще си купи няколко произведения, ще даде по сто милиона за всяко. Понякога дава по петдесет милиона, друг път по сто и петдесет милиона…

— Значи днес има промоция.

— Настроена съм великодушно.

За свое собствено учудване Бовоар се разсмя. Всъщност никога не бе водил разговор с Клара. Или с когото и да е от жителите на Трите бора. Началникът му разговаряше с тях. Гамаш някак бе успял да се сприятели с повечето селяни, но Жан Ги никога не бе преминал тази граница, не бе поглеждал на хората от селото като на човешки същества. Третираше ги просто като заподозрени. Нямаше желание да им става приятел — тази идея го отблъскваше.

Инспекторът наблюдаваше как Клара похапва ядки и отпива от бирата си. Изведнъж рече:

— Мога ли да ви попитам нещо?