![Сенки в снега [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/2/senki-v-snega-bg-download.jpg)
Сенки в снега [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #6
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-409-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Сенки в снега [bg]». Краткое содержание книги:
Жан Ги Бовоар размисли и тръгна в друга посока. След малко се спря пред старата дъсчена къща и потропа. Вратата се открехна едва.
— Мога ли да вляза? — попита.
Рут отстъпи и отвори дома си.
Арман Гамаш седеше на разхвърляното бюро на Рено, надвесен над дневниците му. Четеше ги от няколко часа и от време на време си водеше бележки. Подобно на Шамплен, Огюстен Рено описваше на страниците събития, но не и чувства. Записките му приличаха повече на графици и планове, но все пак съдържаха полезна информация.
Рено бе отбелязал часа на заседанието в Литературно-историческото дружество, но не ставаше ясно защо е проявил интерес към събранието. Не се споменаваше друга среща по-късно през същия ден или вечерта.
Следващият ден беше празен, но пък имаше бележка за седмицата след това. „С. Ш. в четвъртък, 13 ч.“
Нижеха се още дни, но страниците все така белееха пусти. Живот като зима. Нямаше обеди с приятели, срещи, лични бележки. Нищо.
Но какво се бе случило в близкото минало?
Имаше коментари за книги, препратки към страници, библиотечни номера, статии. Човекът бе водил бележки, бе скицирал улици в старата част на града и си бе записвал адреси. Навярно места, където е обмислял да провежда следващите си разкопки? Всички те бяха разположени около базиликата „Нотр Дам“.
Изглежда, не бе обърнал внимание на нищо извън един много ограничен радиус. Тогава какво е търсел в относителната пустош на ЛИД? Ако пък е отишъл там, за да търси определена книга, както бе предположил Емил, защо е слязъл в мазето да копае? И защо е поискал да разговаря с управителния съвет?
Жан Ги Бовоар и Рут Зардо се взираха един в друг.
Напомняше на двубой в клетка. Само единият щеше да излезе оттам жив. Както и предишни пъти, когато се беше оказвал в присъствието на старицата, Бовоар почувства неприятно присвиване в областта под колана.
— Какво искаш? — попита старата поетеса.
— Да поговорим — сопна се инспекторът.
— Не може ли да почака, тъпако?
— Не, не може, луда краво. — Замълча. — Харесваш ли ме?
Старицата присви очи.
— Според мен си вманиачен идиот, жесток си и може би малко умствено изостанал.
— И аз мисля същото за теб — отвърна детективът с облекчение. Случваше се точно както си го бе представял, както се бе надявал.
— Е, радвам се, че се изяснихме. Благодаря ти, че намина. А сега… лека!
Поетесата посегна към дръжката на вратата.
— Чакай! — протегна ръка Бовоар и почти докосна съсухрената й длан. — Чакай! — повтори почти шепнешком.
И Рут изчака.
Гамаш се надвеси по-близо до дневника и на лицето му изгря усмивка.
Литературно-историческото дружество.
Ето го и него. Беше записано в дневника на Рено и силно удебелено. Но не в деня на събранието на управителния съвет, когато бе станало убийството, а седмица по-рано. Отгоре бяха отбелязани имената на четирима души, с които археологът бе планирал да се срещне там.
Някой си Шин, Дж. Д. и още двама, които се казваха Ш. Патрик и Ф. О’Мара. Отдолу бе записано число: 18 и… нещо. Гамаш придърпа настолната лампа по-близо, за да освети добре страницата. 1800, а може би 1869 или 1868.
— А дали не е 1809? — запита се на глас, като присви очи и обърна страницата, за да провери дали откъм гърба се вижда по-ясно. Не се виждаше.
Свали очилата си за четене и разсеяно ги потупа по коляното си, като се облегна в стола.
В 1800 имаше някаква логика. Вероятно беше час, шест вечерта. Повечето квебекчани използваха 24-часовия формат за времето, но…
Главният инспектор зарея поглед в пространството. Всъщност нямаше логика. ЛИД затваряше в пет следобед.
Защо Рено би си уговорил среща там с четирима души един час след края на работното време?
Гамаш допусна, че някой от тези хора може би е имал ключ и е щял да отвори.
Или пък Рено не е бил наясно кога затваря библиотеката.
А може и да е имал уговорка с още някого, доброволец от ЛИД, който е щял да ги пусне в сградата.
Дали Огюстен Рено бе посетил Литературно-историческото дружество преди деня на смъртта си? Така изглеждаше. Едва ли би влязъл като обикновен посетител, не беше в негов стил. Не, щеше да измисли нещо по-драматично или потайно. Все пак ставаше въпрос за човека, който бе успял да влезе с взлом в базиликата и да започне разкопки там. Литературно-историческото дружество не поставяше никакви физически или морални прегради пред него. За Огюстен Рено не съществуваха заключени врати, когато ставаше дума за донкихотовската му мисия да открие Шамплен.