Сенки в снега [bg]

— Какво можете да ни кажете за смъртта на мосю Рено?

— Мога да ви кажа, че убиецът не съм аз.

Портър по радиото се засмя. Портър в дневната на пастора също се засмя. Никой не последва примера му.

— Но защо са го намерили там?

— Честно казано, нямаме представа. Както можете да предположите, бяхме шокирани. Голяма трагедия. Той бе уважаван член на нашето общество.

Портър, който стоеше в дневната, кимаше в съгласие с думите, които радиоперсоната му бе изрекла.

— За бога, Портър, изключи го! — възропта мистър Блейк, докато се мъчеше да се надигне от стола си. — Не бъди такъв гадняр.

— Чакайте, чакайте! — председателят на дружеството застана пред уредбата, за да я пази. — Става още по-добро. Слушайте.

— Можете ли да опишете какво се случи?

— Ами, Джаки, бях в кабинета си в ЛИД, когато пристигна телефонният техник. Повикал го бях, тъй като телефоните ни не работеха. А трябваше, защото, както знаеш, в момента тече сериозен ремонт на библиотеката. Всъщност именно вие ни помогнахте да съберем средствата.

Последваха пет мъчителни минути, през които Портър разясняваше как е протекла кампанията по събиране на дарения за ремонта, а водещата отчаяно се опитваше да го накара да говори за нещо друго, освен за себе си.

Накрая интервюто бе прекъснато и от радиото зазвуча музика.

— Това ли беше? — попита Том. — Мога ли да спра да се моля?

— Какво те прихвана? — обърна се Уини към Портър.

— В какъв смисъл? Стори ми се чудесна възможност да привлека повече дарители за каузата на библиотеката.

— Става дума за убийство — скастри го Уини. — Не биваше да приемаш случая като удобен повод за маркетинг.

Докато колегите й спореха, Елизабет се зачете в пресата. Във всички вестници имаше статии за убийството на Рено. Имаше снимки на мъжа със странна външност, почтителни или възхваляващи дописки и редакционни бележки. Тялото му още не се бе вкочанило, а вече бе възкръснал като нов човек. Уважаван, обичан, блестящ, на крачка от откриването на Шамплен.

И то в Литературно-историческото дружество.

Репортер на един от вестниците бе стигнал до информацията, че Рено се е опитал да се срещне с управителния съвет малко преди смъртта си, но е бил отпратен. Действие, което бе съобразено с процедурите и се бе сторило съвсем разумно на Елизабет и колегите й, но сега изглеждаше злокобно и подозрително.

Но най-смущаващо бе удивлението, което се ширеше във всички френскоезични вестници. Поне толкова шокиращо, колкото откриването на мъртвеца Огюстен Рено, бе откритието на множество живи хора — англоезични канадци, които през цялото това време са живеели в града.

Квебек сякаш едва сега осъзнаваше факта, че англичаните не са си тръгнали.

— Как е възможно да не знаят за нашето съществуване? — учуди се Уини, която се бе навела над рамото на приятелката си и четеше.