Артър & Джордж [bg]

— Навярно не ни се е сторило важно.

— Не е ли поради липса на смазка?

Викарият допусна грешката да прояви раздразнение.

— Относно запасите ни от смазка по-добре питайте съпругата ми.

— Може и да го сторя, сър. А това скърцане — как ще го опишете?

— Какво имате предвид? То си е просто скърцане.

— Дали е тихо или шумно? Може ли например да се сравни с цвъртене на мишка или със стържене на врата на обор?

Шапурджи Ейдълджи изглеждаше като човек, който се е препънал на равно място.

— Мисля, че бих го нарекъл шумно скърцане.

— И още по-стряскащо, тъй като ключалката не е била смазана. Но както и да е. Ключът скърца шумно, веднъж вечер и още веднъж на сутринта. А в други случаи?

— Не ви разбирам.

— Имам предвид, сър, когато вие или синът ви напускате стаята през нощта.

— Но ние никога не го правим.

— Никога не го правите. Доколкото разбирам, тази ваша… нощна спогодба… съществува вече от шестнайсет-седемнайсет години. Нима твърдите, че през цялото това време нито веднъж не сте напускали спалнята нощем?

— Да.

— Напълно ли сте сигурен?

Нова дълга пауза, сякаш викарият си припомняше изминалите години нощ след нощ.

— Доколкото е възможно човек да бъде сигурен.

— Помните ли всяка нощ?

— Не схващам смисъла на въпроса ви.

— Сър, не ви моля да схващате смисъла. Просто искам да отговорите. Помните ли всяка нощ?

Викарият огледа съдебната зала, сякаш очакваше някой да го спаси от идиотския разговор.

— Не повече, отколкото всеки нормален човек.

— Именно. Дадохте показания, че имате неспокоен сън.

— Да, много неспокоен. Лесно се събуждам.

— И казахте, сър, че ако ключът се превърти в ключалката, това ще ви събуди, нали?

— Да.

— Не виждате ли противоречието в това твърдение?

— Не, не го виждам.

Джордж усети, че баща му започва да се ядосва. Не беше свикнал да изразяват съмнение в думите му, дори и любезно. Изглеждаше стар, сприхав и напълно загубил контрол над положението.

— Тогава позволете да ви обясня. От седемнайсет години никой не е напускал стаята. Следователно — според вас — никой не е завъртал ключа, докато спите. В такъв случай как можете да твърдите, че ще се събудите, ако ключът бъде превъртян?

— Карате ме да споря колко ангела могат да танцуват на върха на игла. Очевидно е, след като и най-лекият шум ме събужда.

Но гласът на викария звучеше по-скоро сваддиво, отколкото властно.

— Никога ли не сте събуждан от щракането на ключа?

— Никога.

— Значи не можете да се закълнете, че ще се събудите от този звук?

— Мога само да повторя каквото казах току-що. Събуждам се от най-лекия шум.

— Но след като никога не сте събуждан от щракането на ключа, не е ли напълно възможно ключът да е бил превъртян, без да се събудите?

— Както казах, това не се е случвало никога.