Артър & Джордж [bg]

— Да, сър.

— Колко?

— Едно, сър.

Мистър Гърин посочи единственото писмо, чието авторство не приписваше на Джордж. Изключение, осъзна Джордж, което само подсилваше твърденията на Гърин за всички останали. Коварство под маската на обективност.

Мистър Вейчъл посвети известно време на разликата между лично мнение и научно доказателство, между предположения и основана на факти убеденост; но мистър Гърин се оказа железен свидетел. Мистър Вейчъл не беше първият защитник, опитващ се да докаже, че неговите методи са не по-надеждни от гледането на кристална топка, четенето на мисли и спиритическите сеанси.

По-късно мистър Мийк увери Джордж, че вторият ден често е най-тежкият за защитата; третият, когато представят собствените си доказателства, ще е най-добрият. Джордж се надяваше да излезе прав; бореше се с усещането, че бавно, но неумолимо му отнемат истината. Боеше се, че докато дойде ред на защитата, вече ще е твърде късно. Хората — и най-вече съдебните заседатели — щяха да си помислят: не, вече ни обясниха какво е станало. Защо да променяме мнението си?

На другата сутрин той послушно упражни патентования метод на мистър Мийк за дистанциран поглед към собственото си дело. УБИЙСТВО В ПОЛУНОЩ. ТРАГЕДИЯ КРАЙ КАНАЛА В БЪРМИНГАМ. ДВАМА ШЛЕПАДЖИИ АРЕСТУВАНИ. Този път обаче изпитаният похват не даде резултат. Джордж се прехвърли към другия край на страницата. ЛЮБОВНА ТРАГЕДИЯ В ТИПТЪН — за някакъв клетник, който от обич към невярна жена се хвърлил в канала. Но историите не успяха да го заинтригуват и очите му все се връщаха към заглавията. Дразнеше го фактът, че едно мизерно убийство край канала е ТРАГЕДИЯ, някакво си жалко самоубийство също е ТРАГЕДИЯ, а неговият случай от самото начало бе заклеймен и си оставаше БЕЗЧИНСТВО.

И после, почти с облекчение, зърна заглавието СМЪРТТА НА ЛЕКАРКАТА. Чувстваше се едва ли не длъжен пред обществото да узнае съдбата на мис Хикман, чието разложено тяло все още криеше своите тайни. Тя бе негова спътничка по нещастие още откакто му предявиха обвинението. «Поуст» съобщаваше, че вчера близо до ботаническата градина «Сидмът» в Ричмънд Парк е бил намерен медицински нож или скалпел. Предполагаше се, че е паднал от дрехите на жената, докато са пренасяли тялото й. Джордж силно се съмняваше. Намираш трупа на изчезнала лекарка и докато го пренасяш, от джобовете падат разни предмети, без изобщо да забележиш? На мястото на следователите Джордж едва ли би повярвал на тази версия.

По-нататък «Поуст» предполагаше, че ножът или скалпелът е принадлежал на покойната и че може да е използван за прерязване на артерия, предизвиквайки по този начин смърт от загуба на кръв. С други думи, самоубийство и още една ТРАГЕДИЯ. Е, помисли си Джордж, това е само едно от възможните обяснения. Макар че ако Уайърли не беше в Стафордшър, а в Съри, полицаите със сигурност щяха да предложат по-убедителна теория: че синът на викария се е измъкнал от заключената спалня, сдобил се е със скалпел, какъвто не е виждал в живота си, проследил е горката жена до парка и въпреки липсата на какъвто и да било мотив я е заклал.