Артър & Джордж [bg]

Разбира се, мистър Дистърнъл не пропусна да изтъкне факта, че вечерта на 17 август Джордж е стигнал до фермата на мистър Грийн, и си позволи да се зачуди защо това е убягнало от паметта на обвиняемия при неотдавнашните му показания. Обвинителят стана безмилостен, когато разпитът неминуемо стигна до темата за космите по дрехите на Джордж.

— Мистър Ейдълджи, вие заявихте под клетва, че космите са полепнали по дрехите ви, когато сте се подпирали на оградата на някое пасище.

— Казах, че може би е станало така.

— И все пак доктор Бътър откри по дрехите ви двайсет и девет косъма, които после изследва под микроскоп и установи, че са еднакви по дължина, цвят и строеж с космите, взети от мъртвото пони.

— Той не каза «еднакви», а «подобни».

— Тъй ли? — За момент мистър Дистърнъл се обърка и се престори, че преглежда записките си. — Вярно. «Подобни по дължина, цвят и строеж.» Как обяснявате това подобие, мистър Ейдълджи?

— Не мога да го обясня. Не съм експерт по животински косми. Мога само да предположа как космите са се озовали върху облеклото ми.

— Дължина, цвят и строеж, мистър Ейдълджи. Сериозно ли искате от съда да повярва, че космите по палтото ви са от крава зад ограда, когато имат дължина, цвят и строеж точно като космите на пони, изкормено само на километър и половина от вашия дом през нощта на 17 август.

Джордж нямаше какво да отговори.

Мистър Вейчъл отново призова мистър Луис на свидетелската скамейка. Ветеринарният експерт на полицията повтори изявлението си, че според него понито не може да е било наранено преди два и половина след полунощ. След това бе попитан с какъв инструмент може да е нанесена раната. Извито оръжие с плавно разширяващо се острие. Смята ли мистър Луис, че това може да се постигне с обикновен домашен бръснач? Не, мистър Луис не смяташе, че раната може да е нанесена с бръснач.

След това мистър Вейчъл призова Шапурджи Ейдълджи, свещенослужител, който повтори показанията си относно спалнята, вратата, ключа, лумбагото и часа на събуждането си. Джордж си помисли, че баща му за пръв път започва да прилича на старец. Гласът му вече не звучеше толкова властно, твърденията му не изглеждаха тъй безспорни, както преди.

Джордж се разтревожи, когато мистър Дистърнъл започна кръстосания разпит на викария от Грейт Уайърли. Обвинителят преливаше от любезност и увери свидетеля, че няма да го задържи много. Това обаче се оказа пълна лъжа. Мистър Дистърнъл изрови всяка най-дребна подробност от алибито на Джордж и я изтъкна пред съдебните заседатели, сякаш за пръв път се опитваше да оцени точната й тежест и стойност.