Артър & Джордж [bg]

— Спомняте ли си да сте разговаряли на гарата с мистър Джоузеф Маркю?

— Да, спомням си. Както винаги стоях на перона и чаках влака в 7:39, когато той се приближи към мен.

— Спомняте ли си какво каза?

— Да, той каза, че инспектор Камбъл го е помолил да ми предаде да пропусна влака и да чакам на гарата, докато дойде да разговаря с мен. Но най-добре си спомням тона на Макрю.

— Как бихте описали тона му?

— Беше много груб. Сякаш ми заповядваше или предаваше чужда заповед колкото се може по-неучтиво. Попитах защо инспекторът иска да ме види, а Макрю отговори, че не знаел, а и да знаел, нямало да ми каже.

— Представи ли се като специален агент?

— Не.

— И вие не видяхте причина да пропуснете влака си?

— Така е. Имах неотложна работа в кантората и му го казах. Тогава поведението му се промени. Той стана твърде любезен и предложи поне веднъж да си взема почивка.

— Вие как реагирахте?

— Помислих си, че изобщо няма представа какво е да бъдеш адвокат и какви са отговорностите на професията. Не е като да държиш странноприемница и когато решиш, да викнеш някой друг да налива бирата.

— Така е. И в този момент ли се приближи човек с новината, че в областта е бил изкормен още един кон?

— Какъв човек?

— Имам предвид твърденията на мистър Маркю, че към двама ви се приближил някакъв човек и съобщил за осакатения кон.

— Това не е истина. Никой не се е приближавал до нас.

— И след това се качихте на влака?

— Не ми беше посочена основателна причина да не го сторя.

— Значи не може и дума да става, че сте се усмихнали на новината за осакатеното животно.

— Именно, и дума не може да става. Никой не се е приближавал до нас. А и едва ли бих се усмихнал на подобна вест. Може да съм се усмихнал единствено когато Маркю спомена за почивка. Той е известен в цялото село като лентяй, тъй че предложението много му подхождаше.

— Разбирам. А сега нека минем малко по-нататък, когато инспектор Камбъл и сержант Парсънс дойдоха в кантората да ви арестуват. Те твърдят, че по пътя към затвора сте казали: «Не съм изненадан. Очаквах го от доста време.» Казахте ли тези думи?

— Да, казах ги.

— Ще обясните ли какво имахте предвид?

— Разбира се. От известно време насам срещу мен се водеше клеветническа кампания. Получавах анонимни писма, които показах на полицията. Беше съвършено ясно, че полицаите следят всяко мое движение и наблюдават дома ми. Коментарите на един полицай в мое присъствие подсказваха, че са настроени срещу мен. Една-две седмици по-рано дори плъзна слух, че съм бил арестуван. Полицаите изглеждаха твърдо решени да изровят нещо срещу мен. Ето защо не бях изненадан.

След това мистър Вейчъл попита за приписваната му заплаха срещу тайнствения мистър Локстън. Джордж отрече както да е изричал подобни думи, така и да познава човек на име Локстън.