Артър & Джордж [bg]

Кървавите петна; почеркът; после отново облеклото. Дрехите на обвиняемия са били мокри, особено палтото и ботушите му. Полицаите заявиха това под клетва. Всеки полицай, който е видял палтото, потвърждава, че е било мокро. Щом е тъй, ако полицаите не се заблуждават дълбоко — а как биха могли да се заблуждават и защо? — то остава само едно обяснение. Както твърди обвинението, Джордж Ейдълджи потайно се е измъкнал от дома на викария в бурната нощ на 17 срещу 18 август.

И въпреки убедителните доказателства за активното участие на подсъдимия в престъплението, независимо дали сам или със съучастници, трябва да си отговорим на още един въпрос, призна мистър Дистърнъл. Какъв е бил неговият мотив? Съдебните заседатели имат пълното право да зададат този въпрос. И мистър Дистърнъл е готов да помогне с отговора.

— Ако подобно на мнозина други в тази зала си зададете въпроса: «Но какъв е мотивът на подсъдимия? Защо един почтен на вид младеж ще извърши тъй отвратително деяние?», здравомислещият наблюдател може да се досети за няколко обяснения. Може ли обвиняемият да е действал от конкретна ненавист и злоба? Възможно е, макар и не съвсем вероятно, тъй като твърде много жертви пострадаха от злодеянията в Грейт Уайърли и придружилата ги анонимна клеветническа кампания. Може ли да е бил тласкан от безумие? Възможно е да стигнете до такъв извод, след като сте изправени пред неописуемата жестокост на действията му. И все пак това обяснение също не е достатъчно, защото престъпленията са прекалено добре планирани и прекалено хитро осъществени, за да бъдат деяния на безумец. Не, предлагам да потърсим мотивите в един мозък, който не е болен, а по-скоро оформен различно от мозъците на нормалните мъже и жени. Мотивът не е печалба или отмъщение срещу дадена личност, а желание за известност, желание за анонимно величие, желание да мами полицията на всяка стъпка, желание да се изсмее в лицето на обществото, желание да се докаже като по-висше същество. Също като вас, съдебните заседатели, колкото и да бях убеден, колкото да сте убедени и вие, в отделни моменти от делото неволно се питах: но защо, защо? И ето как ще отговоря на този въпрос. Очевидно всичко сочи към една личност, извършила злодеянията заради някакво сатанинско лукавство, затаено в дъното на съзнанието й.

Джордж, който слушаше с леко наведена глава, за да се съсредоточи върху думите на мистър Дистърнъл, осъзна, че словото е приключило. Вдигна глава и откри, че обвинителят театрално се е загледал в него, сякаш едва сега най-сетне виждаше подсъдимия в пълната светлина на истината. Насърчени от мистър Дистърнъл, съдебните заседатели също се взираха в него, както и сър Реджиналд Харди, както и цялата съдебна зала, с изключение на неговите роднини. Може би полицай Дъбс и другите полицаи от скамейката за свидетелите дори и сега диреха с очи по дрехите му кървави петна.