Артър & Джордж [bg]

Полицай Дъбс се изненада не по-малко от Джордж, когато ги повикаха само след четирийсет минути. За последен път тръгнаха заедно по сумрачните коридори и нагоре по стъпалата към подсъдимата скамейка. В три без четвърт съдебният секретар изрече към председателя думите, отдавна познати на Джордж:

— Господа съдебни заседатели, стигнахте ли до единодушно решение?

— Да, сър.

— Какво е вашето решение, подсъдимият Джордж Ърнест Томпсън Ейдълджи виновен ли е, или е невинен по обвинението в осакатяване на кон, собственост на въгледобивната компания в Грейт Уайърли?

— Виновен, сър.

Не, това не може да е истина, помисли си Джордж. Погледна председателя — беловлас мъж с вид на училищен директор и лек стафордшърски акцент. Току-що казахте погрешни думи. Поправете се. Искахте да кажете «невинен», което е верният отговор на въпроса. Всичко това прелетя през ума на Джордж, докато най-сетне осъзна, че председателят все още стои прав и се кани да заговори отново. Да, разбира се, щеше да се поправи.

— Взимайки това решение, съдебните заседатели препоръчват на съда да бъде снизходителен.

— На какво основание? — попита сър Реджиналд, като се втренчи в председателя.

— Неговото положение.

— Личното му положение?

— Да.

Съдията и двамата му помощници се оттеглиха да обмислят присъдата. Джордж не смееше да погледне близките си. Майка му притискаше кърпичка към лицето си; баща му безизразно гледаше право напред. Мод, от която очакваше да се разплаче, го изненада. Тя бе извъртяла цялото си тяло към него и го гледаше с искрена обич. Джордж имаше чувството, че ако може да съхрани в паметта си този поглед, тогава ще изтърпи и най-тежките изпитания.

Но преди да продължи с тези мисли, към него се обърна съдията, който бе взел решение за броени минути.

— Джордж Ейдълджи, присъдата на заседателите е справедлива. Те препоръчаха да сме снизходителни с оглед на вашето положение. Сега трябва да решим какво наказание ви се полага. Трябва да вземем предвид положението ви и какво би означавало за вас едно наказание. От друга страна, трябва да вземем предвид положението на графство Стафорд и област Грейт Уайърли, както и позора, който им причини сегашното положение на нещата. Присъдата ви е седем години затвор.

Из съдебната зала се разнесе тих ропот — гърлен, но безизразен звук. Джордж си помисли: не, седем години, няма да издържа седем години, дори и погледът на Мод няма да ме крепи толкова дълго. Мистър Вейчъл трябва да обясни, трябва да изкаже някакво възражение.