Артър & Джордж [bg]

— Да.

— Не помните да сте се будили през този промеждутък?

Бащата на Джордж настръхна, все едно отново се съмняваха в думите му.

— Не.

Мистър Дистърнъл кимна.

— Значи сте спали в един и половина например. — Той сякаш се вгледа в невидим часовник. — В два и половина например. В три и половина например. Да, благодаря ви. Сега да преминем към друг въпрос…

И така до безкрайност. Пред очите на съда бащата на Джордж се превръщаше в старец — напълно почтен, но изкуфял; човек, чиито нелепи опити да осъществи безопасност в дома си лесно могат да бъдат осуетени от хитрия му син, който преди малко стоеше тъй уверено на свидетелското място. Или може би още по-зле — баща, който подозира, че синът му има нещо общо със злодеянията, и се опитва отчаяно, но некадърно да промени показанията си в хода на разпита.

Сетне призоваха майката на Джордж, още по-нервна, след като току-що бе видяла безпрецедентната уязвимост на своя съпруг. След като мистър Вейчъл взе показанията й, мистър Дистърнъл с небрежна любезност я накара да повтори всичко отначало. Изглеждаше слабо заинтересуван от нейните отговори; сега не беше безмилостен обвинител, а по-скоро нов съсед, наминал да си побъбрят на чаша чай.

— Винаги сте се гордели със сина си, нали, мисис Ейдълджи?

— О, да, много се гордея с него.

— И той винаги е бил умно момче и умен младеж?

— О, да, много умен.

Мистър Дистърнъл демонстрира пред съдебните заседатели сладникава загриженост за мъките, които навярно изпитва мисис Ейдълджи при сегашното положение на сина си.

Това не беше въпрос, но майката на Джордж машинално го прие за такъв и започна да хвали сина си.

— Винаги е бил ученолюбиво момче. В училище спечели много награди. Завърши колежа «Мейсън» в Бърмингам и спечели медал от Адвокатското дружество. Книгата му за железопътния закон получи много добри отзиви във вестниците и юридическите списания. Нали знаете, публикувана е в поредицата правни наръчници на Уилсън.

Мистър Дистърнъл насърчи този изблик на майчина гордост. Попита я дали има да каже още нещо.

— Да, имам. — Мисис Ейдълджи погледна към сина си на подсъдимата скамейка. — Винаги е бил мил и предан към нас и още от дете беше добър с безсловесните твари. Той не би осакатил или наранил живо същество, дори ако не бяхме сигурни, че не е излизал от къщата.

Мистър Дистърнъл й благодари тъй горещо, като че сам той бе неин син, гледащ снизходително сляпата доброта и наивност на престарялата си майка.

След това призоваха Мод да разкаже своите впечатления за дрехите на Джордж. Гласът й бе твърд, а показанията напълно ясни; и все пак Джордж застина, когато мистър Дистърнъл се изправи и замислено кимна.

— Вашите показания, мис Ейдълджи, съвпадат до най-малката подробност с тези на родителите ви.

Мод го гледаше спокойно, изчаквайки да разбере дали това е въпрос или само предвестник на някаква убийствена атака. След което мистър Дистърнъл въздъхна и седна отново.

По-късно край масата в мазето на съдебната зала, Джордж се чувстваше изтощен и обезсърчен.