![Чернооката блондинка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/6/chernookata-blondinka-bg-download.jpg)
Чернооката блондинка [bg]
- Автор: Бэнвилл Джон
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-639-2
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Чернооката блондинка [bg]». Краткое содержание книги:
„Реймънд Чандлър се усмихва някъде… Обикнах тази книга. Сякаш в стаята неочаквано влезе стар приятел, когото смятах за мъртъв.“ Стивън Кинг
„Първокласно криминале. Бенджамин Блeк се справя изумително добре в ролята на легендарния Марлоу.“ Ню Йорк Таймс
„Блек успява да улови не само гласа на Марлоу, но и неговата душа.“ Ентъртейнмънт Уикли
„Невъобразимо забавление… «Чернооката блондинка» може да мине за новооткрит ръкопис на Чандлър в някой прашен шкаф в Ла Хоя.“ Ню Йорк Таймс Бук Ривю
„Банвил в одеждите на Чандлър е неустоим. Трудно мога да си представя някой да допълни успешно Чандлър. Но Банвил определено успява.“ Ричард Форд
„Горещо лято, дъждовни капки по асфалта, жена с ярко червило, цигарена пепел и отчуждение, ретро автомобили, здравеняци, пистолети с къса цев, топящи се кубчета лед в чаша бърбън… Духът на Чандлър, съчетан с усета на Банвил за забавното.“ Уошингтън Поуст
— … а после пак ми се обаждаш, но този път труповете са два, някакъв лакей лежи в безсъзнание до басейна с куршум в крака, един богаташ изфирясва, а друг тип се опитва да изфиряса. И си викам: ама че дяволска работа, Бърни. Толкова дяволска, Марлоу, че когато шерифът научи — което ще стане всеки момент, — ще очаква от мен светкавично да изясня нещата. Знаеш ли кой е този Канинг?
— Всъщност не, но ти, изглежда, ще ме осведомиш.
— Той е един от най-големите инвеститори в недвижими имоти в областта. Собственик е на универсални магазини, на заводи, жилищни комплекси — каквото се сетиш.
— И е баща на Питърсън — додадох. — Тоест на Лин и на Нико.
Това му затвори устата за миг. Проточи шия напред и сбърчи вежди — същински бик, който се готви да връхлети особено досаден матадор.
— Майтапиш се.
— Ще посмея ли да се майтапя с теб, Бърни?
Седеше замислен. Бърни, потънал в дълбок размисъл, е страхотна гледка. Изведнъж се пресегна, грабна табакерата ми, извади си цигара, пъхна я в устата си и драсна клечка кибрит. Подържа пламъчето с изписано в очите съжаление, ала и предизвикателство като на човек, който ще се отдаде на порока, после го допря до връхчето на цигарата и всмука дима продължително и бавно.
— Ах! — въздъхна, издишайки дима. — Боже, адски е вкусно!
Привлякох погледа на бармана и вдигнах два пръста. Той кимна. Казваше се Джейк. Работеше тук, във „Викторс“, когато се запознах с Линда Лоринг, и още я помни. Нищо чудно. Линда е жена, която се помни. Може би трябва да се оженя за нея, ако още проявява интерес, ама надали. Споменах ли, че тя е балдъза на Тери Ленъкс? Силвия Ленъкс, госпожата на Тери, беше убита и Тери опра пешкира. Всъщност Силвия беше убита от обезумяла от ревност жена — съпругът ѝ и Силвия бяха любовници, ама тя още преди това си беше луда. Тери и бездруго искаше да изчезне, поради което инсценира самоубийството си в затънтеното мизерно градче Отатоклан в Мексико, обаче малцина знаят, че самоубийството е инсценирано, включително Бърни. Защо да му казвам? Тери беше мерзавец, но въпреки това го харесвах. Беше мерзавец със стил, а аз ценя стила.
Джейк донесе два нови гимлета. Бърни вече мислеше и пушеше едновременно, а дишането му бе тежко. Имах нужда от това питие, може би дори от още едно след него.
— Чуй ме, Бърни, преди да започнеш пак да броиш разни неща на пръстите си, нека да ти повторя нещо, което вече съм ти казвал: участието ми в тази история с Питърсън е напълно случайно. Няма нищо общо с Канинг, с мексиканците, с убийството на Лин Питърсън и с…
— Опа, по-спокойно, умнико! — вдигна Бърни ръка, която можеше да спре трафика по Бей Сити. — Чакай малко. Значи, твърдиш, че Канинг е баща на този тип Питърсън?
— Точно това ти казвам…
— Но откъде…
— Канинг ми каза. Чул, че издирвам сина му, затова ме прибрал и накара своя човек да ме топне в басейна.
— Ами онези мексиканци, които неговият човек претрепал? Те къде се вписват, по дяволите?
— Убили са дъщеря му, убили са Лин Питърсън.
— Това го знам, ама защо?
— Какво защо?
— Защо са я убили? Защо са я отвлекли от къщата на Нико Питърсън? Какво изобщо са търсели в къщата на Нико Питърсън? — Той млъкна, въздъхна и облегна чело на ръката си. — Може да ме помислиш за глупак, Марлоу, може мозъкът ми да се е изпържил след толкова години работа като ченге, обаче просто не схващам.
— Изпий си питието, Бърни. — Изпуши още една цигара. Отпусни се.
Той рязко вдигна глава и ме изгледа ядосано.
— Ще се отпусна, когато ти престанеш да увърташ и ми обясниш какво става, по дяволите.
— Не мога да ти кажа. Не мога, защото не знам. Замесих се в тази история съвсем случайно. Пак ти повтарям — наеха ме да намеря един човек, когото мислят за мъртъв. А неусетно затънах сред трупове и съм на крачка самият аз да се превърна в труп. Но чуй ме, Бърни, пак ще ти повторя. Не знам какво става, точно както и ти не знаеш. Имам усещането, че една прекрасна сутрин съм излязъл да се разходя и на първия ъгъл съм попаднал във верижна катастрофа. Навсякъде мъртъвци и кръв, горящи автомобили, виещи сирени на линейки, цялата дандания. А аз стоя насред целия хаос и се чеша по главата като Стан Лаурел. Наистина е голяма бъркотия, Бърни, обаче не съм я създал аз. Моля те да ми повярваш.
Бърни изруга и във възбудата си взе почти недокоснатото си питие и го гаврътна наведнъж. Намръщих се. Не се пие така гимлет, едно от най-изисканите питиета на света — семпло, но изискано. Освен това едно от най-изисканите питиета на света трябва да се отпива на малки глътки и бавно, иначе ще те удари като дълбочинна бомба.