![Чернооката блондинка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/6/chernookata-blondinka-bg-download.jpg)
Чернооката блондинка [bg]
- Автор: Бэнвилл Джон
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-639-2
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Чернооката блондинка [bg]». Краткое содержание книги:
„Реймънд Чандлър се усмихва някъде… Обикнах тази книга. Сякаш в стаята неочаквано влезе стар приятел, когото смятах за мъртъв.“ Стивън Кинг
„Първокласно криминале. Бенджамин Блeк се справя изумително добре в ролята на легендарния Марлоу.“ Ню Йорк Таймс
„Блек успява да улови не само гласа на Марлоу, но и неговата душа.“ Ентъртейнмънт Уикли
„Невъобразимо забавление… «Чернооката блондинка» може да мине за новооткрит ръкопис на Чандлър в някой прашен шкаф в Ла Хоя.“ Ню Йорк Таймс Бук Ривю
„Банвил в одеждите на Чандлър е неустоим. Трудно мога да си представя някой да допълни успешно Чандлър. Но Банвил определено успява.“ Ричард Форд
„Горещо лято, дъждовни капки по асфалта, жена с ярко червило, цигарена пепел и отчуждение, ретро автомобили, здравеняци, пистолети с къса цев, топящи се кубчета лед в чаша бърбън… Духът на Чандлър, съчетан с усета на Банвил за забавното.“ Уошингтън Поуст
— Така или иначе, най-вероятно си прав — признах, за да си отдъхне малко.
— За кое?
— За това, че Потър сигурно ще се постарае утрешните вестници да не въртят на шиш това приятелче Канинг.
— Аха. — Отпи от питието си и остави чашата върху бара с тревожно изражение. Сигурно скоро му предстоеше среща с Донъли, която нямаше да мине добре, ако Бърни вони на джин, а то си беше така, защото вече беше изпил два гимлета. — Ама че град — цъкна той с език. — Дотук ми е дошло — махна с ръка хоризонтално под брадичката си. — Знаеш ли, че съм в полицията почти четвърт век? Само си помисли. Същинска месомелачка, а аз дори не съм най-качествената мръвка.
— Стига, Бърни, ще вземеш да ме разплачеш.
Той ме изгледа мрачно.
— Ами ти? Защо се преструваш, че твоят свят е по-чист от блатото, в което съм заседнал?
— Навсякъде е едно и също. Но погледни на нещата така: след като от едната страна има хора като теб и мен, везните няма да натежат изцяло в другата посока, където седят типове като Канинг и Потърс с торби злато в скута.
— Дааа, така е — съгласи се Бърни. — Тази вечер си направо въплъщение на оптимизма.
В този момент млъкнах, но не заради присмеха на Бърни, а защото имах опасения относно поставянето на Харлан Потър в същата лига като Уилбър Канинг. Потър беше безпощаден, а и човек не прави такива пари току-така. Говореше се, че състоянието му възлиза на сто милиона — ако не позаобиколи закона, а и сигурно ако не пререже едно-две гърла. Все пак човек, отгледал дъщеря като Линда Лоринг, не можеше да е само лош. Веднъж съм разговарял с него. Тръгна със заплахи, после ми изнесе лекция какви окаяни същества сме ние, останалите, отново ме заплаши и накрая намекна, че може да ми праща работа, ако се държа прилично. Отговорих му: не, много благодаря. Или поне така си мислех.
Бърни си погледна часовника. Беше голям колкото картоф, но пак изглеждаше малък на неговата ръка.
— Трябва да вървя — каза той и се размърда на столчето.
— Не си си допил питието. Коктейлите не са евтини.
— Официално съм на работа. Ето — извади сгънатите си банкноти и остави пет долара на бара, — аз черпя.
Изгледах го, прибрах банкнотата, сгънах я и пъхнах в горния джоб на синята му шевиотена риза.
— Не ме обиждай, Бърни. Аз те поканих, аз плащам. Такъв е етикетът.
— Да, не ме бива особено в обноските. — Той се усмихна, аз също. — До скоро, Фил.
— Налага ли се?
— Такава ми е работата. — Нахлупи си шапката, намести я и докосна ръба с върха на пръста си за поздрав. — Довиждане засега.
Допих питието си и се поколебах дали да не допия и коктейла, който Бърни заряза на бара, обаче има граници, които хора като Филип Марлоу не прекрачват. Платих сметката и на свой ред си нахлупих шапката. Усетих, че Джейк се кани да ме попита как е приятелката ми, тоест Линда Лоринг. За да избегна въпроса, се престорих, че имам неотложна среща другаде, и избягах.
Беше ясна и прохладна нощ, една голяма звезда беше увиснала ниско на небето и хвърляше остър като кама лъч светлина в сърцевината на Холивуд Хилс. Прилепите също бяха наизлезли, врещяха и пърхаха като късчета овъглена от огън хартия. Потърсих с очи луната, но не я открих. И толкова по-добре — луната винаги ми вдъхва меланхолия. Нямаше къде да отида, нямах нищо за вършене. Спомних си, че съм без кола, махнах на такси и помолих шофьора да ме откара у дома. Беше италианец, едър като Бърни Олс и сърдечен почти колкото него. На всеки червен светофар ругаеше под мустак. Ругатните бяха на италиански, но не ми трябваше превод, за да разбера какво означават думите.
В къщата вонеше така, все едно група хора са висели тук на затворени прозорци цял ден. Подредих си партия шах като по книга, Ласкер срещу Капабланка, в която Капабланка разгромява германския гросмайстор с един от своите най-прелестни и най-смъртоносни ендшпилове. Няма толкова красива партия. Въпреки това не бях в настроение. Още бях замаян от изпития джин и не исках да изтрезнявам. Понякога ти се иска мозъкът ти да престане да работи, а тази вечер моят беше толкова претоварен, че не можеше да си почине. Опитваш се да прогониш някои мисли, обаче те въпреки това се прокрадват.
Качих се в олдсмобила и отидох в „Барнис Бийнъри“, където изпих шест чисти бърбъна и щях да продължа, ако добрият стар Травис, моят ангел закрилник зад бара, не беше отказал да ми сервира повече. Накара ме да му оставя ключовете на колата си, помогна ми да изляза на улицата и ме натовари на такси. Не помня много след това. Някак успях да се кача по стълбите от секвоя, да вляза през вратата и дори да се добера до спалнята си, където се събудих посред нощ, проснат напречно на леглото, ничком и облечен. Вонях на миеща мечка и бях жаден като камила.