Чернооката блондинка [bg]

Попитах къде е Флойд Хансън сега и Бърни ме осведоми, че са го отвели в Централното управление, където момчетата го обработили както си му е редът. Не им се наложило да се преработват. Когато го попитали откъде е кръвта в басейна, той им разказал за мексиканците и как по заповед на Канинг Бартлет ги изтезавал, за да изтръгне сведения, а после им светил маслото. Хансън дори предложил да ги заведе в клуб „Кахуила“ и да им покаже ямата с негасена вар в единия край на територията на клуба, където двамата с Бартлет хвърлили телата.

— Май почвата там е страшно киселинна — отбеляза Бърни.

— Значи, затова имат яма с негасена вар? Колко удобно, когато се налага да се отървеш от един-два трупа.

Бърни не каза нищо.

— Хубаво питие — отбеляза, отпи от гимлета си и примлясна с устни. — Освежително. — Не ме гледаше. Дори когато е с отворени очи, Бърни умее да не гледа нещо конкретно. — Досещам се за какво е искал информация Канинг от теб и от мексиканците — каза. — За приятелчето Питърсън, нали? Черната овца.

Извадих табакерата си и му я поднесох. Той поклати глава.

— Още ли не пушиш? — попитах.

— Не е лесно.

Оставих табакерата и кибрита си върху барплота. Бърни е човек, който не бива да отказва цигарите — така само ще стане още по-раздразнителен. Запалих и издухах три безупречни кръгчета дим — не знаех, че толкова ме бива.

Бърни се намръщи. Страшно му се пушеше. Лицето му потъмня и той ме измери с онзи поглед: хайде казвай, че иначе…

— Добре, Марлоу, да чуем историята.

— Бърни, какво ще ти стане, ако ми говориш на малко име? Поне веднъж.

— Защо?

— Защото по цял ден хората ми казват „Марлоу“, после ме заплашват и ми крещят, след това ме малтретират. До гуша ми дойде.

— Значи, искаш да ти викам Фил…

— И Филип ще свърши работа.

— … и да бъдем приятелчета, така ли?

Извърнах се настрани.

— Зарежи — казах.

Барманът тъкмо минаваше покрай нас и въпросително изви вежда, но аз му махнах да не спира. Гимлетът се пие бавно, ако не искаш на следващата сутрин да се събудиш и главата ти да е като клетка, пълна с какаду. Чувах тежкото дишане на Бърни до мен. Започне ли Бърни да пухти така през хобота си, очаквай неприятности.

— Дай да обобщим как стоят нещата, Марлоу — каза той и започна да отброява с дебелите си месести пръсти. — Първо, този тип Питърсън умира. Някой те наема да разследваш случая. Докато разследваш, се натъкваш на сестрата на Питърсън. След това и тя умира — без никакво съмнение в нейния случай, защото я видяхме с прерязано гърло. Каня те на местопрестъплението и най-любезно те моля да ми разкажеш какво знаеш. Ти ми отговаряш да отида еди-къде си и да направя със себе си еди-какво си…

— Стига де! — възразих. — Държах се съвсем учтиво!