Чернооката блондинка [bg]

— Нима? И кой ще е той? — Попитах, обаче внезапно се досетих какъв е отговорът, и сърцето ми замря в тревожно очакване.

— Мисля, че едно от многото неща, които не знаеш — отговори Бърни по типичния си наполовина гневен, наполовина самодоволен начин, — е, че Уилбър Канинг е близък делови партньор на Харлан Потър.

Пазеше този коз до последно. Забодох очи в чашата си. Кой ли е измислил гимлета? И откъде му е хрумнало името? Светът е пълен с такива дребни въпроси и само Рипли знае отговорите на всички.

— Аха — казах.

— И какво означава това?

— Означава „аха“.

Харлан Потър притежаваше солидна ивица от калифорнийското крайбрежие, както и десетина големи вестника, поне по последни данни. Освен това беше баща на Линда Лоринг и на покойната госпожа Силвия Ленъкс, следователно беше и тъст на Тери Ленъкс. Накъдето и да се обърнех в живота си, се натъквах на Тери, който с печална усмивка въртеше чашата с гимлет между снежнобелите си пръсти. Интересното беше, че повечето хора го мислят за мъртъв, както мислеха и Нико Питърсън за покойник, ама той не беше, макар че все ме преследваше като призрак на мъртвец.

Помислих си, че ако се бях оженил за Линда Лоринг, Харлан Потър щеше да ми бъде тъст. Тази перспектива изискваше поне три гимлета. Дадох знак на бармана Джейк, той отвърна с кимване, което беше толкова незабележимо, че едва ли можеше изобщо да се нарече кимване.

— Харлан Потър, значи — изпуснах дълга въздишка аз. — Така, така. Лично гражданинът Кейн.

— Прояви малко уважение! — каза Бърни и едва удържа подигравателния си кикот. — За малко да му станеш роднина — чух, че у дъщерята на Потър още тлее любов към теб. Няма ли да ѝ позволиш да сгрее сивия ти животец?

— Не прекалявай, Бърни — рекох спокойно.

Той вдигна помирително ръце.

— Спокойно де, изгубил си чувството си за хумор, Марлоу.

Завъртях се с лице към него на високото столче. Той отмести поглед. Съзнаваше, че е прекрачил границата, но въпреки това продължи:

— Слушай, Бърни, можеш да ме въртиш на шиш колкото искаш за неща, които основателно те интересуват, обаче не припарвай до личния ми живот.

— Добре, добре — промърмори той смутено и продължи да се взира начумерено в пода. — Извинявай.

— Благодаря.

Отново се извърнах към бара, защото не исках той да забележи едва доловимата ми самодоволна усмивка. Не ми се удаваше често сгоден случай да накарам Бърни да се изчерви, а когато се случеше, го изцеждах до последно.

Джейк ни поднесе питиетата. Личеше, че на Бърни не му се пие повече, обаче не можеше да ми откаже предвид факта, че още му беше неудобно, задето бе отворил голямата си уста.