Другият [bg]

Едно полицейско заграждение падна, през пролуката нахлуха хора — неколцина репортери с микрофони и куп местни, които явно изгаряха от желание да обесят Тери на първия уличен стълб. Двама полицаи се втурнаха насреща им и доста грубо ги изблъскаха назад. Друг изправи заграждението, междувременно озверялата тълпа събори друга бариера. Ралф забеляза как над двайсет души снимат с телефоните си.

— Да вървим! — извика на Сабло. — Да го вкараме вътре, преди да са задръстили стълбите.

Изскочиха от колата и забързаха към сградата, Сабло махна на Дулин и Гилстрап да ги последват. През отворената врата Ралф зърна Бил Самюълс, който изглеждаше объркан. И защо? Как е възможно да не е предвидил какво ще се случи? Как е възможно шериф Дулин да не го е предвидил? Всъщност и самият той имаше вина — защо не беше настоял да преведат Тери през задната врата, откъдето влизаха повечето служители в съда?

— Назад! Всички да се отдръпнат! Оставете съда да си свърши работата!

Гилстрап и шерифът хванаха Тери под мишниците и го поведоха към стъпалата. Ралф (отново) си помисли колко грозно е карираното сако на заместник-прокурора и се запита дали жена му го е избрала. Ако наистина беше така, тя сигурно тайно го мразеше. Арестантите, които щяха да се потят в напечения от слънцето малък бус, докато бъде предявено обвинение на „звездата на шоуто“, се бяха включили в звуковото меле: някои припяваха „Смърт, смърт!“, други лаеха като кучета, виеха като койоти и удряха с юмруци по металните мрежи на отворените прозорци.

Ралф се обърна към ескалейда и вдигна ръка, давайки знак на Хауи и Алек Пели да не извеждат от колата Марси, докато Тери не влезе в съда и тълпата не се поукроти. Само че беше твърде късно. Тя отвори задната врата, изтръгна се от хватката на Голд с лекотата, с която се беше изплъзнала от Бетси Ригинс в затвора, и се втурна към съпруга си. Ралф забеляза, че обувките ѝ са с нисък ток и че си е порязала единия прасец, докато си е бръснала краката. „Сигурно ѝ е треперела ръката“ — каза си. Щом тя извика името на Тери, камерите се насочиха към нея. Бяха пет и обективите им приличаха на изцъклени очи. Някой я замери с книга. Ралф не можа да прочете заглавието, но позна книгата по зелената корица — „И страж да бди на пост“ от Харпър Лий. Бяха я обсъждали в читателския клуб на жена му. Обложката се изхлузи, разгърна се и запърха във въздуха като птица. Книгата улучи рамото на Марси и отскочи, но тя сякаш не я забеляза.

— Марси! — извика Ралф и се спусна към нея. — Марси, насам!

Тя се огледа — може би го търсеше с поглед, може би — не. Изглеждаше, сякаш е изпаднала в сомнамбулен транс. Като чу името на жена си, Тери се спря, извърна се и не помръдна, въпреки че шериф Дулин го дърпаше към стълбите.