Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще поспя, а ти гледай да си вкъщи за вечеря.
— Добре. Обади се следобед и бъди внимателен.
— Ще се обадя и ще внимавам.
— Обичам те — казаха съпругата и съпругът едновременно.
— Хубави сънища — добави Алиса.
— Доскоро.
Бетингър натисна червеното копче за прекратяване на връзката и остави телефона на нощното шкафче. Прозявайки се с пукот на челюстите, се съблече, пусна таванния вентилатор и се стовари върху матрака.
Най-накрая сънят спечели продължителната битка.
От дълбините на полубудното подсъзнание на детектива с бълбукане се издигаха кошмари, но дори най-ужасните от тях се оказаха безобидни в сравнение с онова, което скоро щеше да види.
31
Нови употреби на една стара кола
Огромна длан изплющя върху стъклото и удиви кадет Брадли Джанески. Ръката смени формата си и един черен пръст, който с лекота би могъл да строши гръдна кост, посочи мръсното стъкло.
— Свали го.
Кадетът завъртя дръжката, сваляйки стъклото откъм шофьорската страна на купето, което някога бе принадлежало на неговия по-голям брат, а преди него на най-големия му брат. Един едър черен мъж беше застанал в двора на отдавна закритото средно училище, а силуетът му напомняше боен кораб. Пара се вдигаше от двете черни кули, които се оказаха неговите ноздри.
Подобно на повечето хора Брадли Джанески се страхуваше от ефрейтор Доминик Уилямс.
— Паркирай там. — Едрият мъжага посочи наполовина срутената козирка, която предпазваше предния вход на училището. — Стой там в сенките. Когато видиш Хлъзгавия Сам, ще се обадиш на мен или на Такли. Ако не успееш да се свържеш с нас, опитай с Хуан или Пери Молой. Ето…
Смачкан на топка лист хартия отскочи от луничавото лице на кадета и се приземи в скута му. Докато търкаше дясното си око, младежът вдигна смачкания лист с информация.
— Ако се изнесе, преди да сме пристигнали… — Доминик разкопча черното си палто и извади късоцев револвер, увит в целофан. — Стрелял ли си някога?
— На стрелбището се класирах сред първите два процента, а съм израснал, ловувайки с баща ми и моите братя.
— Извади го от целофана. — Едрият мъж подхвърли ламинираното оръжие върху вдлъбнатината на таблото. — Ако Хлъзгавия Сам се опита да избяга, насочи го срещу него и му кажи, че си от полицията. Ако се наложи, дай предупредителен изстрел във въздуха.
— Да, сър. — Брадли Джанески взе револвера от арматурното табло и започна да отвива целофана.
Доминик хвърли пластмасови белезници върху скицата с лицето на Хлъзгавия Сам, която лежеше на пътническата седалка.
— Закопчай го и го дръж в багажника, докато някой от нас се появи.
— Да, сър.
— Ако хукне — продължи едрият мъжага, — искам да го блъснеш с колата. Мини през ходилото, счупи му крака. Не карай твърде бързо, за да не го прегазиш и засегнеш жизненоважни органи. Ако се качи в кола, блъсни се в нея.
— Няма ли да е по-лесно просто да го гръмна?
— Трябва ни жив на всяка цена.
— Знам да стрелям.
— Може би… но дори изстрел в крака може да убие негрото. И ако Хлъзгавия Сам извади пистолет насреща ти, няма да си помислиш „трябва да го раня“, а ще се посереш в гащите и ще гърмиш, докато барабанът ти се изпразни. — Доминик потупа торпедото на колата. — Ето това е твоето оръжие.
Кадетът не беше съгласен с устната оценка на ефрейтора, но бе достатъчно съобразителен да не изкаже мнението си гласно.
— Добре, ще го блъсна.
— Хубаво. Обаче първото, което трябва да направиш, щом го видиш, е да позвъниш на тези номера, за да дойдем.
— Да, сър.
Издишвайки пара, едрият тип се обърна и закрачи към луксозната си сребриста кола.
Брадли Джанески затвори прозореца, остави револвера върху скицата и вдигна бинокъла, който бе получил миналия месец като подарък за двайсет и втория си рожден ден. От другата страна на улицата се виждаше обикновената бетонна фасада на сградата, в която се твърдеше, че се намира автоджамбазкият сервиз на Хлъзгавия Сам.
Първото полицейско наблюдение на кадета беше започнало.
32
Е.В.К.
Вратата на асансьора се отвори и красивият русокос полицай, който приличаше на филмов артист, излезе в ярко осветения коридор на шестия етаж в жилищната сграда, където живееше. Младежът носеше тайландска храна за вкъщи и няколко ризи от пералнята.
С девет атлетически крачки Джери Лангфърд стигна до вратата на жилището, спря се, остави храната на мокета и извади ключовете си. Чу се металически звън.