Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Пътуването им ги отвело доста на север, така че Таха Уи изпратил половината група от по-млади да се върнат до пристанището и да докладват на Таха Аки.
— Таха Уи и двамата му братя не се завърнали.
— По-младите братя търсили по-големите си братя, но намерили само тишина. Таха Аки скърбял за синовете си. Той искал да отмъсти за смъртта на синовете си, но бил стар. Той посетил вожда на Макаа в траурните си дрехи и му казал всичко, което се било случило. Вожда Макаа вярвал на скръбта му и напрежението между племената свършило.
— Година по-късно, две девойки на Макаа изчезнали от домовете си в една и съща нощ. Хората от Макаа повикали Килайетските вълци веднага, които намерили същата сладка воня, разнасяща се през цялото село Макаа. Вълците отишли да търсят отново.
— Само един се завърнал. Бил Яха Ута, най-големият син на Таха Аки и третата му жена, и най-младият в групата. Той бил донесъл нещо със себе си, което никога не било виждано до този ден от Килайетите — странен, студен каменен труп, който той носел на парчета.
Всички, които били от кръвта на Таха Аки, дори и тези, които никога не са били вълци, можели да помиришат острата миризма на мъртвото създание. Това бил врага на Макаа.
— Яха Ута описал това, което било станало; той и неговите братя открили създанието, което приличало на човек, но било твърдо като гранитен камък, с двете дъщери от Макаа. Едното момиче било вече мъртво, бяло и безкръвно на земята. Другото било в ръцете на създанието, допряло уста в гърлото й. Тя можела да е още жива, когато те наближили до неприятната сцена, но създанието бързо захапало шията й и захвърлило безжизненото й тяло на земята. Белите му устни били покрити с кръвта й и очите му пламтели в червено.
— Яха Ута описал голямата сила и бързината на това създание. Един от неговите братя, който подценил тази сила, бързо се превърнал в жертва. Тази твар го разкъсала на парчета като парцалена кукла. Яха Ута и другите му братя били по-внимателни. Те нападнали заедно създанието от двете му страни и били по-бързи от него. Осъзнали, че са достигнали до предела на тяхната вълча сила и бързина, а това никога преди не се било случвало. Създанието било твърдо като камък и студено като лед. Осъзнали, че само зъбите им могат да го унищожат. Започнали да откъсват малки парчета от плътта му, докато то се борело с тях.
— Но създанието бързо разбрало какво целят и започнало да отвръща на техните нападения. Успяло да хване брата на Яха Ута. Яха Ута видял, че гърлото на създанието не е защитено и го нападнал. Впивайки зъбите си, той откъснал главата на създанието, чийто ръце обаче продължили да осакатяват брат му. Яха Ута разкъсал създанието на неразпознаваеми парчета в отчаян опит да спаси брат си. Не успял, но в края на краищата създанието било унищожено. Или поне така си мислели. Яха Ута положил вонящите останки, за да бъдат разгледани от старейшините. Една откъсната длан лежала близо до парче от твърдата ръка на това създание. Двете парчета се докоснали, когато старейшините ги побутнали с пръчка и дланта се протегнала към ръката, опитвайки се да се съедини. Ужасени, старейшините подпалили останките. Огромен облак от задушаващ зловонен дим замърсил въздуха. Когато не останало нищо освен пепел, те я насипали в много малки торбички и ги разпръснали на длъж и шир. Някои в океана, други в скалните пещери. Таха Аки окачил една торбичка на врата си, за да бъде предупреден, ако създанието отново се опита да стане едно цяло.
Стария Куил замълча и погледна Били. Били издърпа една кожена връв, която висеше на врата му. Накрая на тази връв имаше една малка торбичка почерняла от времето. Няколко човека възкликнаха. Може би и аз бях една от тях.
— Те го нарекоха Студеният, Кръвопиецът и живееха в страх, че не е бил единствен. Имали само един вълк защитник — младият Яха Ута.
— Не трябвало да чакат дълго. Създанието имало спътник, друг кръвопиец, който дошъл при Килайетите, търсейки отмъщение.
— Историите разказват, че Студената Жена била най-красивото нещо, което човешките очи някога били виждали. Тя изглеждала като богиня на зората, когато влязла в селото онази утрин; слънцето блестяло и се отразявало от бялата й кожа и пламтяло в златистата й коса, която стигала до коленете й. Лицето й било с моминска красота, а черните й очи блестели на бледото й лице. Някои паднали на колене, за да я боготворят.
— Тя попитала нещо с висок пронизителен глас на език, който никой не бил чувал. Хората били озадачени и не знаели какво да й отговорят. Нямало от кръвта на Таха Аки сред хората, които я видели, с изключение на едно малко момченце. То се вкопчило в майка си, пищейки, че от миризмата го боли носа. Един от старейшините, който бил на път за съвета, чул момченцето и осъзнал какво е дошло сред тях. Той изкрещял на хората да бягат. Тя го убила първи.