Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Ето значи, направи го, само дето резултатът не беше точно такъв, какъвто очакваше. Тя се дръпна от него така внезапно, сякаш я беше ритнал. После взе да примигва, като че ли се събуждаше след някакъв сън. Накрая рязко се обърна и тръгна обратно… Повървя само няколко крачки, а после вдигна полите на благоприличната си сива рокля и се втурна да бяга така, както някога бягаше старата Джеси — носеше се над земята по-бързо дори от момче, а воланите на бялата й фуста се развяваха над глезените й, които бяха обвити в красиви бели дамски чорапи.
— Джеси! По дяволите, чакай! — Той се втурна след нея. Един провиснал клон на брястово дърво го шибна през лицето. Той изруга и дървото, и нея, но продължи да тича. Настигна я близо до малкото езерце. Подпираше се на едно дърво, което беше прегърнала с двете ръце и притискаше лице към кората му.
— Джеси… — Той едва си поемаше въздух. — Защо избяга от мен? Ще издраскаш лицето си, ако продължаваш да го триеш в тази кора.
Тя не помръдна, сякаш само се притисна още по-силно към онова проклето дърво.
— Не искаш да се омъжиш за мен? Това ли е?
Тя продължи да мълчи. Той усети как раздразнението му разцъфва — досущ като някоя от розите на дукесата, след като е била наторена.
— Защо, мътните те взели! Познавам те още от четиринадесетгодишна. Тогава изглеждаше като кривокрако момченце, само дето не беше, не и с тая хвърчаща червена коса, която никога не е могла да бъде скрита под онези твои опърпани стари шапки. Познавам те толкова добре, че винаги знам кога лъжеш. Теб не те бива да лъжеш. Знам, че нямаш бюст, или поне си мислех, че знам… Но след като те видях в оная бална рокля на уличница, с която гърдите ти преливаха над деколтето, ще трябва да се замисля по въпроса. Ти можеш да почистиш един кон или конюшня почти толкова бързо, колкото Ослоу. Познаваш конете почти колкото мен. Яздиш почти толкова добре, колкото и аз. Надбягваш се с коне… и понякога пак почти толкова добре, колкото и аз.
— През последните шест години редовно съм те побеждавала, Джеймс.
— Ха, значи това те е пообидило малко, а? Е добре, сега щом вече се обърна и ми оказа честта да ме погледнеш, отговори ми — ще се омъжиш ли за мен?
— Искаш да се ожениш за мен, защото винаги можеш да ме хванеш, когато лъжа?
— Има и други причини. Вече ти ги изброих. Ние двамата ще се разбираме добре. Имаме общи цели — искаме да се надбягваме и да притежаваме собствени конеферми. Нещо, което аз вече притежавам, а с брака ни ти също ще станеш част от това.
— Проклети да са тия твои причини, Джеймс! — Тя пак обърна лицето си към дървото. — Махай се! Нямам какво повече да ти кажа. Не ти си ме озлочестил. Няма, защо да ти тежа на съвестта, ти не носиш отговорност за мен. Казах ти какво мисля да правя в бъдеще. Ще имам собствена конеферма и развъдник за състезателни коне. Ще го постигна.
— Шансът ти да успееш е точно толкова, колкото е шансът на Чарлз да му израстат всичките зъби през следващата една седмица. Не ставай за смях с тия глупости, Джеси.
— Сега вече разбирам всичко. — Тя бавно се обърна да го погледне. — Спиърс и останалите са дошли при теб, за да ти внушат, че трябва да се ожениш за мен. Така е, нали?
— Не.
— Значи това е твое собствено решение?
— Да. — Той си помисли, че единственото, което му беше необходимо в този момент, беше нещо за отвличане на вниманието й. И, слава Богу, той притежаваше подобно нещо. Никога не се беше замислял, че можеше да бъде много по-добър лъжец от Джеси. — Имам за теб писмо от баща ти.
Гръмотевица изтрещя над главите им. Беше късен следобед, небето, допреди малко изглеждащо калносиво, в момента притъмня съвсем.
Това малко я освежи:
— Писмо от татко?
— Да, даде ми го да ти го донеса. Искаш ли да го прочетеш?
— Ти чел ли си го?
— Естествено, че не. То е адресирано до теб.
Тя се смръщи, когато отвори плика и извади един-единствен, сгънат на две лист. После прочете:
Скъпа моя, ненагледна Джеси,
Надявам се, че Джеймс те е открил и че ти си жива и здрава. Не бих могъл да ти обясня с думи колко много се тревожа за теб. Ти трябва да се омъжиш за Джеймс и да се върнеш у дома, колкото е възможно по-скоро. Ако Джеймс все още не се е вразумил, тогава ти сама трябва да му направиш предложение. Той е джентълмен. Ще приеме предложението ти. Ела си у дома, Джеси.