Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Това само показва обичайния ви здрав разум — рече одобрително. — Трудно би могъл да се намери по-смотан начин за прекарване на благоуханна лятна вечер. — Смит остави темата за поетичното четене. Липсваше й увлекателност, това бе очевидно. Нямаше тръпка. — И аз днес ходих до Маркет Бландингс. Другарят Бакстър ме осведоми, че сте се упътили натам, тъй че тръгнах по дирите ви. След като не успях да ви открия, се отбих за половин час в местния дворец на филмовото изкуство. Даваха единадесети епизод на някакъв сериал. Свърши с това как героинята, отвлечена от индианци, лежи на олтара за жертвоприношения, а върховният жрец подрипва с ножа си край нея. Междувременно героят беше тръгнал да се катери по една стръмна скала, на път да я спаси. Последният кадър показваше в едър план пръстите на героя, които се изплъзваха от ръба на скалата. Дванадесети епизод е другата седмица. Ива се взираше безмълвно в нощта.
— Боя се, че няма да свърши щастливо — рече с въздишка Смит. — Подозирам, че той ще я спаси.
Ива се извъртя към него със застрашителна внезапност.
— Искате ли да чуете защо ходих в Маркет Бландингс днес следобед? — попита.
— С най-голямо удоволствие — отвърна сърдечно Смит. — Аз съм последният, който би ви упрекнал, но вече наистина започвах да недоумявам кога най-сетне ще ми разкажете всичко за вашите приключения. Та аз направо узурпирах разговора.
— Отидох, за да се срещна със Синтия. Монокълът изпадна от окото на Смит, подскочи и се залюля на верижката си. Той не се смущаваше лесно, но тази ненадейна информация, дошла като капак на странното държане на Ива, определено го изкара от релсите. Той предвиди грядущи затруднения и за сетен път се улови в нечестиви мисли спрямо тази пъклена Синтия и нейния навик да никне там, където никой не я е сял. Колко по-прост и радостен би бил животът, мина му през ума, ако Ролстън Мактод бе имал благоразумието да остане ерген.
— А, Синтия? — каза той.
— Да. Синтия — отвърна Ива. Неудобната госпожа Мактод бе кръстена с име, възхитително пригодено да бъде изсъсквано, и Ива изцяло се възползва от това му свойство. За Смит стана очевидно, че клетото момиче се намира в състояние на трудно контролиран бяс, като това чувство е насочено изключително към него. Затова събра сили да го посрещне.
— Веднага след оня наш разговор на езерото в деня на пристигането ми — продължи сухо Ива — писах на Синтия, като й казах незабавно да дойде и да се срещне с мен в „Гербът на Емсуърт“.
— Да, знам го — каза Смит. — На главната улица. Много хубава бира.
— Какво!?
— Казвам, че продават хубава бира…
— Кой ви говори сега за бира! — извика Ива. — Днес получих писмо от нея, в което ми съобщава, че идва със следобедния влак. И аз хукнах натам. Исках… — Ива нададе кух, безрадостен смях от мащаб, недостижим дори за Достопочтения Фреди, а той беше специалист по безрадостните смехове — исках да се помъча да ви събера отново. Мислех си, че ако поговоря с нея, може да се намери начин да се сдобрите.
Смит, макар и обладан от тревожното чувство, че брани последен редут, намери достатъчно сили, за да я потупа по ръката, която лежеше до него върху зида като бяло и нежно цвете.
— Да, много ви подхожда — промърмори той. — Но боя се, че пропастта между мен и Синтия…
Ива дръпна ръката си. После се изви рязко и батареята на негодуващия й взор откри кинжален огън срещу него.
— Видях се със Синтия и тя ми каза, че съпругът й се намира в Париж.
— Виж я тая жена — рече Смит, борейки се храбро, но с нарастващо усещане за превъзхождащите сили на неприятеля. — Откъде пък й е щукнала подобна идея?
— Наистина ли искате да узнаете?
— Естествено.
— Ще ви кажа тогава. Идеята й е щукнала, когато получила от Париж писмо, с което той я е молел да отиде при него. И тъкмо беше привършила да ми разказва това, когато аз ви зърнах през прозореца на странноприемницата. Посочих ви на Синтия и тя каза, че никога през живота си не ви е виждала.
— Как бързо забравят жените — въздъхна Смит.
— Единственото оправдание, което мога да намеря за вас — бушуваше Ива, понижавайки в стихийна ярост глас, тъй като някой бе излязъл през вратата на замъка и те вече не бяха сами на терасата, — е, че вие сте луд. Като си помисля само какво ми наприказвахте за горката Синтия оня следобед на езерото, за цялото съчувствие, което похабих за вас…
— Не сте го похабили — поправи я твърдо Смит. — То в никакъв случай не бе похабено. То ме накара — ако изобщо е възможно — да ви обикна още повече.