Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Пристъпи в хладните води, питайки се дали когато Тристан се върне, ще може да запази в тайна от него своя малък рай. Ала в същия миг се ядоса на себе си. Защо не можеше поне за малко да престане да мисли за Тристан?
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— Чуваш ли ме, Тристан, или отново мислеше за острова? — попита Жюл.
— Каза ли нещо? — Тристан го погледна със замъглени очи, които внезапно потъмняха от отвращение, при вида на малката и задимена стая.
— Тортуга е отвратително място — промърмори младият мъж.
— Защо, по дяволите, Бастида не е тук заедно с шайката си от разбойници и убийци?
— Доколкото си спомням, преди обичаше да идваш тук, за да събудиш дявола у себе си — напомни му Жюл. — Поне знаеш с каква задача си се заел и с какви хора ще си имаш работа.
— Май смелостта ти се е завърнала, а?
— Предпочитам тази дупка, отколкото сам да се пъхам в ръцете на врага си.
— Съжалявам за станалото в Сен Мартен — сериозно рече Тристан.
— Ти рискува живота си, не аз. Обиколихме вече три пристанища, а все още не знаем нищо за Бастида. Защо не се откажеш, Тристан?
— Ще се откажа, когато го намеря — Тристан си напълни втора чаша с ром.
— Знаеш, че преди да хвърлим котва в пристанището, моряците разговаряха с мен. Те са нетърпеливи да се върнат у дома.
— Защо? Не се ли забавляват във всеки пристанищен бордей?
— Те искат да се върнат у дома, и то със свещеник.
— Какво? — Тристан изумено го изгледа.
— Предполагам, че искат да сключат законен брак — засмя се Жюл.
— Банда глупаци! Не им ли стига благословията на старейшината? Предполагам, че и ти си сред желаещите?
— Всъщност, да. Мадлен доста ми говори, че не бива да продължавам да живея в грях с Малома.
— Значи това е нейна идея… би трябвало да се досетя. И къде, смяташ, да намериш свещеник? А ако намериш, откъде си сигурен, че ще пожелае да дойде с нас?
— Защо пък да не пожелае? След като чуе, че толкова много мъже и жени живеят в грях, а сега искат да получат божията благословия, няма начин да не се съгласи. Та нали това е негов дълг.
— Добре. Ако намерите свещеник, няма да имам нищо против. Обаче все още смятам, че това е глупаво и смешно.
Жюл замислено го изгледа.
— Няма ли да посетиш вдовицата, докато сме тук?
— Не съм мислил за това — отвърна Тристан. Изобщо не се бе сещал за красивата вдовица Хейджън, въпреки че тя живееше само на няколко крачки от кръчмата и когато идваше в Тортуга, винаги я посещаваше.
— Какво извинение ще измислиш затова, че не искаш да се позабавляваш една две нощи? — невинно попита Жюл.
— Нима се нуждая от някакво извинение? — Тристан учудено повдигна вежди.
— Досега не си се отказвал от красивите жени.
— Имам други грижи. Трябва ли да ти напомням, че не пътуваме за удоволствие? — попита Тристан с раздразнение.
— Не, но без помощта на вдовицата нямаше да можеш да купиш кораба, с който сега търсим Бастида. А сигурно са й казали, че „Дръзката лейди“ е в пристанището. Ще бъде разочарована, ако не я посетиш.
— Ако смяташ да ме накараш да се чувствам виновен, стари приятелю, не си познал. Вече й изплатих дълга си.
— Беше много радостен, когато тя ти продаде толкова изгодно „Дръзката лейди“.
— Това беше преди шест години и не забравяй, че Маргарет Хейджън е много богата жена. Когато съпругът й умря, й остави шест кораба. Тя нямаше нищо против да се отърве от „Дръзката лейди“.
— Защото иска теб.
— Ласкаеш ме, Жюл. Дамата има безброй любовници, тя обича мъжете. Освен това ще иска да й отделя твърде дълго време, а аз не съм в състояние.
— Можеш да се справиш — небрежно подхвърли Жюл.
— Мога, но не искам.
— Какво става с теб, Тристан? Знаеш, че вдовицата има сведения за всеки кораб, който хвърля котва в пристанището. Освен това тя знае, че търсиш Бастида. Ако я посетиш, можеш да узнаеш нещо за испанеца.
— Защо толкова настояваш да се видя с нея?
— Вече близо два месеца търсим Бастида, а Бетина Верлен не излиза от ума ти. Надявах се, че вдовицата ще ти помогне да я забравиш за малко.
Жюл беше прав. Мисълта за Бетина и детето, което очакваше, тормозеха нощите му. Съмняваше се, че Маргарет Хейджън ще му помогне да забрави за русокосата французойка, но можеше да му каже нещо за Бастида.
— Добре — въздъхна тежко той. — След няколко часа ще се видим на кораба.