Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Не знаеш дали наистина не я търси. Но мисля, че е по-добре да тръгваме, преди да е слязъл долу, а и храната изстина. Искам да се върнем на кораба.
— Какво става с теб, стари приятелю? — засмя се Тристан. — Никога досега не си страхувал да рискуваш.
— Да, но едва започнах да опознавам най-малката си дъщеря, а Малома отново е бременна. Този път може да е момче. Иска ми се да видя сина си, преди да умра.
Тристан се намръщи, но се надигна от стола. Докато вървяха към кораба, той си мислеше за безсънните нощи, които бе прекарал през последния месец, питайки се от кого е детето, което Бетина носеше.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
В къщата бе приятно хладно, въпреки че лъчите на следобедното слънце огряваха белите каменни стени. Бетина бавно се спусна по стълбите, облечена с жълта памучна рокля без ръкави. През едната й ръка бе преметната голяма пухкава кърпа.
Докато живееше във Франция, тя се обличаше с рокли по последна мода, въпреки че ненавиждаше сложните и неудобни дрехи. Сега, на този тропически остров, младата жена захвърли широките долни фусти, стегнатите корсажи, големите дантелени яки и подплънките около талията, които придаваха женствена закръгленост на фигурата й. Нека Тристан да види колко са слаби краката й и да потърси някоя с по-пищни форми за задоволяване на похотливите си желания.
Бетина със задоволство огледа просторния салон. Ярките гоблени по стените, които Жако бе извадил от мазето, и белите завеси на прозорците, придаваха на стаята уютен и приятен вид.
За щастие в къщата имаше много мебели, които Тристан бе отмъкнал от испанските кораби, така че подредиха останалите стаи.
Плячката се държеше заключена в мазето и жените нямаха право да влизат там. Жако увери Бетина, че в него няма нищо тайнствено, ала на нея й се стори доста странно, че Тристан толкова бързо бе намерил обувки за нея и за майка й, при това с подходящия размер.
Младата жена прекара сутринта с Малома. Двете се бяха сприятелили, а тъй като и Малома бе бременна, имаха много общи неща. Жените се занимаваха с шиенето на бебешки дрешки, но въпреки че работата й доставяше удоволствие, Бетина не можеше напълно да прогони Тристан от мислите си.
Той беше заминал ядосан и бе взел само половината от хората си. Дори не се бе сбогувал с нея, тъй като същия ден между тях бе избухнала голяма разправия. Младата жена непрекъснато си повтаряше, че той въобще не й липсва и отсъствието му я прави щастлива; не знаеше кога ще се върне, но се надяваше да не е скоро.
Бетина влезе в кухнята и вдъхна от приятния аромат на топъл хляб. Отчупи си коричка и излезе във вътрешния двор. Там един едър русокос млад мъж сковаваше дъските на нов диван. Тя одобрително се усмихна, когато Жако вдигна глава и я погледна.
— Имаш талант за дърводелец, Жако — рече тя, оглеждайки работата му. — Да не би по-рано да си бил дърводелец?
— Аз съм корабният дърводелец, мадмоазел. Обичам да работя с дърво.
— От колко време си с капитан Тристан?
— Откакто той купи „Дръзката лейди“. Капитанът е прекрасен човек и се отнася много добре с хората си, но сега, когато имам жена и две деца, ми се иска да се откажа от морето.
— Значи възнамеряваш да се установиш на сушата?
Бетина си помисли, че има и благородни мъже сред хората на Тристан.
— Да. Двамата ми сина са вече големи и имат нужда от баща си. Смятах да попитам капитана дали мога да остана на острова. Тук имам малка хижа, но мога да я постегна, а този остров е прекрасно място за отглеждане на деца.
— Предполагам, че си прав — младата жена огледа свежата зеленина, която я заобикаляше. — Е, желая ти приятен ден, Жако.
Тя прекоси зелената поляна и се запъти към гората. Беше открила едно тайно място и почти всеки ден ходеше там. Започна да й се струва, че винаги е живяла на този красив остров, че изминалите месеци са само сън и тя никога не е срещала мъж на име Тристан. Ала колкото и да се опитваше да мисли за приятни неща, той винаги се промъкваше в мислите й.
Беше пролет и островът бе още по-красив. Небето бе чисто, слънцето грееше, а планината се извисяваше в далечината, обвита в прозрачна мъгла.
Бетина бавно си проправяше път през гъстата гора. Палмовите дървета изпълваха въздуха с екзотично ухание, а в подножието им се виждаше килим от ярки цветя — сини, лилави, жълти и розови.
Скоро чу шума от потока, който се спускаше от планината. Още няколко крачки и най-после бе в своя малък рай — малко езерце, което се бе образувало от бистрата планинска вода. На отсрещния край имаше хибискусови храсти и големи красиви цветя в яркожълто и червено. Бетина реши, че преди да си тръгне ще набере малко, за да украси салона. Когато стигна до езерото, постла кърпата на земята и започна да се съблича. Наоколо имаше високи дървета, гъста папрат и цветя, надвиснали над кристално чистата вода. Младата жена се чувстваше сигурна, скрита от чужди погледи.