Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Само Дерек чуваше надигащите се дълбоко в гърлото й звуци. Шантел се подчиняваше безмълвно, запленена от нещо, за което нямаше думи. Не знаеше колко време е минало, но нежният натиск на мъжката ръка рязко я върна към действителността Тази ръка се движеше там, където съвсем не й беше мястото.
— Как успя да запазиш тези нежни къдрици, малка луна?
Младата жена изплака от смущение и се опита да скрие зачервеното си лице в широкото мъжко рамо. С цялото си същество усещаше силните пръсти, които бавно напредваха и накрая съвсем леко докоснаха най-интимната част на тялото й. Това беше вече много. Почувства вледеняващ студ и пред очите й се изправи измъченото негърско момиче, бичувано по заповед на човека, който така нежно я милваше. Как го допусна толкова близо до себе си? Трябваше да му се противопостави още в самото начало, без да я е грижа за последствията.
— Не! — изплака тя и отблъсна ръката му.
Дерек я пусна, но не й позволи да стане от скута му.
— Какво има, Жахар?
— Не мога да го направя! — извика отчаяно тя, опитвайки се да се изтръгне от прегръдката му. — Надявах се, че ще стане, но просто не мога, не и с вас. Моля ви, пуснете ме да си отида!
Ако не беше казала „не и с вас“, Дерек сигурно щеше да се опита да я успокои. Но той помисли за същото, за което и тя — за неприятната сцена с бичуването на негърката. Трябваше да положи още много усилия, докато накара Шантел да забрави първото грозно впечатление. Днес щеше да я пусне да си отиде, въпреки че я желаеше диво, болезнено и разумът всеки момент можеше да му изневери.
Беше разбираемо, че гласът му прозвуча доста рязко, когато почти грубо я отблъсна от себе си.
— Върви! Върви бързо, преди да съм решил друго!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Седнал по турски в коридора, един евнух очакваше излизането на Шантел. Когато младата жена профуча през вратата, той скочи и хвана ръката й. Беше Кадар.
— Ще ви отведа при господаря си — проговори меко той, без да прави забележки за възбудения й вид.
Тя кимна. Не би могла да понесе, ако я беше попитал за случилото се. Хаджи сигурно щеше да я изстиска докрай и, уплашена от тази перспектива, Шантел се постара да забави крачките си.
Кадар я отведе в стаята на Сафия, където Хаджи слушаше с любопитство новите клюки на палата. Никой не очакваше Шантел да се върне толкова скоро.
— Май свършихте набързо, а?
Шантел остана на вратата и цялата се сви, като чу злобния смях на Сафия. После посегна към перлената огърлица на врата си и тя й послужи да избегне прекия отговор.
— Бихте ли я върнали на лала Рахин заедно с благодарностите ми?
Хаджи пое перлите и замислено се вгледа в лицето й.
— Добре ли мина, Жахар?
Тя сведе глава, за да избегне изпитателния му поглед.
— Предпочитам да не говоря за това сега.
Малката е разстроена от загубата на девствеността си, помисли евнухът и кимна.
— Няма нищо. Върнете се в стаята и си починете. По-късно ще поговорим пак.
С удоволствие би му изкрещяла, че няма за какво да говорят, но побърза да се отдалечи, за да не започне да я разпитва още сега. Прибра се в стаята си цялата разтреперана. Отпрати с остри думи Адама и се сви на кълбо на тесния си нар. Тръпките не преставаха. О, Господи, какво беше сторила? Ей сега на прага й щеше да застане палачът с брадва в ръка! Рискува живота си, за да запази някаква си глупава девственост! Защо постъпи така? Нали вече беше разбрала, че няма да умре от тази загуба? Още на борда на кораба повярва, че са я изнасилили, почувства се омърсена и жалка, но светът не се срути над нея.
Сега обаче този край съвсем реално заплашваше да настъпи. Как можа да го нарани така! „Ако разсърди Джамил със съпротивата си… Жени са умирали и за по-малко от това“ — кънтяха в ушите й думите на Рахин. Дали е наказвал със смърт и други свои жени или майка му говореше изобщо? Сега вече нямаше значение. Тя беше направила точно това, от което настойчиво искаха да я предпазят: беше отказала на господаря да се възползва от тялото й.
Глупачка, жалка глупачка! Само да можеше да се върне и да го остави да доведе нещата докрай. Вярно е, отвращаваше се от него. Смяташе го за безсърдечен, жесток варварин. Но какво значение имаше това в сравнение със собствения й живот! Ала вече нямаше връщане назад. Можеше да излезе от харема само ако той пожелаеше да я види. А това надали щеше да стане някога. Какво щеше да прави Джамил с жена, която го мразеше, след като всички останали го обожаваха?
В този момент в леглото му сигурно лежеше друга жена. Шантел отлично разбра какво означава онова твърдо място, на което беше полегнала. Джамил трябваше да повика друга, за да облекчи желанията, които напираха в тялото му. Само дивата му страст го беше накарала да се разгневи толкова, когато тя отказа да му се отдаде.