Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
Мартин Бек абсолютно не внимаваше в материала, който четеше в някакъв вестник. Прозя се и изгледа нещастните си колеги, които със замислени физиономии седяха един срещу друг, свели глави. Погледна часовника. Десет без пет. Прозя се отново, сковано се изправи и отиде до тоалетната. Изми си ръцете, изплакна лицето си със студена вода. Върна се.
Само на три крачки от вратата чу, че телефонът иззвъня.
Колберг вече беше завършил разговора и тъкмо поставяше слушалката.
— Да не би той…
— Не — отвърна Колберг. — Но стои вън, на улицата.
През следващите три минути Мартин Бек успя да анализира плана във всичките му подробности. Това наистина беше неочаквано, ала всъщност не промениха почти нищо. Мъжът не би могъл да насили долната врата, но дори и да го направеше, нямаше да успее да се изкачи по стълбите, преди те да са вече там.
— Трябва да сме внимателни.
— Да — съгласи се Колберг.
Мартин Бек стоеше в сянката на малкия портал. Видя как Алберг влиза през вратата и погледна часовника си. Точно четири минути бяха минали, откак тя се бе обадила. Помисли за самотната жена в апартамента на втория етаж. Човекът на име Фолке Бенгтсон не се виждаше никъде.
Тридесет секунди по-късно горе светна лампа. После угасна. Алберг вече беше там.
Чакаха в пълно мълчание до прозореца на спалнята. Вътре беше тъмно, но под вратата се процеждаше ивица светлина. Лампата в дневната светеше, за да покаже, че тя си е у дома. Прозорецът гледаше към улицата, а от спалнята имаше изглед към площад „Ериксберг“, долната част на парка, която обграждаше част от къщата, малко от „Биргерярлсгатан“, „Регерингсгатан“ и „Тениегатан“ и под прав ъгъл — началото на „Рунебергсгатан“.
Бенгтсон беше застанал на автобусната спирка точно отсреща на ъгъла. Гледаше към нейния прозорец. Беше сам на спирката. След известно време огледа улицата. После бавно премина пешеходното островче, разделящо платното, и изчезна зад някаква телефонна будка.
— Сега — каза Алберг и направи движение в тъмнината.
Видяха как автобусът задминава спирката и когато зави зад ъгъла на „Тениегатан“ от другата страна на площада, Бенгтсон все още не се виждаше никъде. Беше невъзможно оттук да се разбере дали е влязъл в телефонната кабина. Алберг здраво държеше ръката й, докато чакаха сигнала.
Но телефонът мълчеше. След няколко минути мъжът се появи, крачейки отсреща по уличното платно.
По дължината на тротоара се простираше стена, завършваща досами къщата, под нейния прозорец. Отгоре се подаваше зеленина, обграждаща къщата, и някъде там имаше два писоара, с вход откъм улицата и с врати в самата стена.
Отпред на тротоара мъжът отново спря и погледна към къщата. После бавно се приближи към вратата.
Изчезна от полезрението им и Алберг дълго се вглежда към площада, докато забележи Мартин Бек, който стоеше напълно неподвижен под едно дърво. За няколко секунди го закри трамвай, идващ от „Биргерярлсгатан“, и когато отмина, той беше изчезнал.
След около пет минути те отново съзряха Бенгтсон.
Той се бе прилепил толкова плътно до стената, че не го забелязаха, преди да стъпи на платното под парка и да тръгне към трамвайната спирка по средата на площада. Спря пред един павилион и си купи хотдог. Докато ядеше, през цялото време стоеше до павилиона и наблюдаваше прозореца. После се заразхожда по трамвайните релси с ръце в джобовете. От време на време поглеждаше право към тях.
Четвърт час по-късно Мартин Бек отново застана под същото дърво.
Движението се бе оживило и поток от хора минаваше покрай парка. Киносалоните бяха затворили.
За няколко секунди загубиха Бенгтсон от погледа си, но после го откриха сред тълпа зрители, които се прибираха след прожекцията. Той тръгна към телефонната будка, сетне спря на един-два метра от нея. После внезапно се отправи с бързи крачки към градинката. Мартин Бек се обърна с гръб и бавно се отдалечи.
Бенгтсон отмина малкия парк, пресече улицата в посока към ресторанта и изчезна в „Тениегатан“. След една-две минути отново се появи на другия тротоар и тръгна да заобикаля площада.
— Мислиш ли, че и преди е бил тук? — попита жената. — Искам да кажа, че съм го видяла по чиста случайност.
Алберг седеше с опрян на стената гръб до прозореца и пушеше. Той погледна момичето, което стоеше до него разкрачено, с ръце в джобовете. На слабата улична светлина очите й бяха като тъмни дупки на бледото лице.