Убийствено просто

След десетина минути пред църквата спря сребрист джип БМВ. Заради затъмнените стъкла и дъжда не можа да види кой е вътре, но разпозна номера на колата на Марк Уорън. Секунди по-късно самият Уорън, наметнал черен дъждобран, изскочи от джипа и забързано тръгна по пътеката към главния вход на църквата. Скри се вътре, но излезе почти веднага и се върна бързо до колата.

Паркира такси и висок, изискан мъж със сребриста коса, облечен в сватбен фрак с червен карамфил в бутониерата и със сив цилиндър в ръка, затвори задната врата и се запъти към църквата. Явно беше платено на таксито да изчака. Малко след това паркира спортен модел ауди ТТ. Грейс си спомни, че бе видял такава кола пред къщата на Ашли Харпър.

Вратата откъм шофьора се отвори и се появи Ашли с чадър в ръка, облечена в стилна бяла сватбена рокля и с вдигната коса. От другата предна врата се появи по-възрастна жена в синя рокля с бял кант и прибрана сребристосива коса. Ашли махна с ръка на беемвето и се мушна под чадъра. Двете се отправиха бързо по пътеката и се скриха в църквата. Марк Уорън ги последва.

Малко по-късно, в два без пет, Грейс видя свещеникът да прекосява гробището и да влиза в църквата и реши, че е време да направи своя ход. Навлече жълто-синия си анорак „Томи Хилфигър“ и излезе от колата. Докато пресичаше улицата, младият мъж с бележника се приближи към него. Беше на около двайсет и пет, с продълговато лице, облечен в евтин сив костюм с вратовръзка, вързана на дебел възел, но хлабаво, така че най-горното копче на бялата му риза се подаваше, а в устата си премяташе дъвка.

— Старши детектив Грейс, нали?

Рой го изгледа, беше свикнал да го познават от пресата, но все пак беше нащрек.

— А вие сте?

— Кевин Спинела от „Аргъс“. Исках да попитам дали имате някаква нова информация за Майкъл Харисън, която да ни предоставите?

— Все още нищо, съжалявам. Ще изчакаме да видим дали няма да се появи за сватбата си.

Репортерът погледна часовника си.

— Малко закъснява, нали?

— Няма да е първият случай, когато младоженецът закъснява — усмихна се Грейс и понечи да се отдалечи от Спинела.

Той забърза подире му и попита:

— Мислите ли, че Майкъл Харисън е жив, старши детектив?

Грейс спря за миг и отговори:

— За момента разглеждаме случая като издирване на изчезнал човек.

— За момента?

— Нямам какво повече да кажа, благодаря ви.

Грейс блъсна тежката врата, влезе в сумрака на преддверието и затвори след себе си.

Всеки път, когато влизаше в църква, той изпитваше усещане за конфликт. Трябваше ли да коленичи на пода върху специалната дъска и да се моли както повечето хора? Както правеше като дете с майка си и баща си в неделните утрини. Или просто да седне на скамейката и да изрази гнева си от Господ, в когото вече не вярваше? Дълго време след като Санди изчезна, той ходеше на църква и се молеше тя да се върне. Понякога посещаваше служби, но най-вече отиваше в празна църква. Санди никога не е била вярваща и през последните години, когато молитвите му не намериха отговор, той самият все повече се превръщаше в атеист. Вече му се струваше, че е излишно да се моли.