Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Само след няколко минути вече знаеше, че отпратките, дадени му от Санжонг, действително съществуват. Прочете онлайн откъсите, а след това и целите статии. И се почувства малко по-добре. Кенър беше резюмирал вярно суровите данни, но изводите му се различаваха от тези на авторите. Авторите на тези статии твърдо вярваха в идеята за глобалното затопляне — и го казваха черно на бяло.
Или повечето поне.
Беше малко сложно. В една от статиите например, макар авторите да потвърждаваха на думи заплахата от глобално затопляне, данните им определено противоречаха на изводите. Но това объркване, предположи Евънс, сигурно се дължеше на твърде многото автори — почти половин дузина. Важното бе, че те поддържаха идеята за глобално затопляне. Само това имаше значение.
По-обезпокоителна беше статията за нарастващата дебелина на леда в ледения шелф Рос. Тук Евънс откри някои смущаващи моменти. Първо, авторът наистина казваше, че шелфът се топи от шест хиляди години, още от холоцена. (Макар Евънс да не си спомняше да е чел на друго място — а той беше изчел доста неща за топящия се антарктически лед — въпросното топене да е било налице през последните шест хиляди години.) Ако това беше вярно, изглежда, не беше някаква новост. Напротив, според автора истинската новина бил краят на тази продължителна тенденция на топене и първите данни за удебеляване на леда. Авторът намекваше, че това може да е първият знак за настъпването на нова ледникова епоха.
Господи!
Нова ледникова епоха?
На вратата зад него се почука и Сара подаде глава.
— Кенър ни вика. Открил е нещо. Изглежда, ще излизаме навън.
Картата заемаше цялата стена и показваше огромния континент с форма на звезда. В долния десен ъгъл се намираше станция Уедел и извитата арка на ледения шелф Рос.
— Разбрахме — каза Кенър, — че преди пет дни е пристигнал товарен кораб, който е донесъл контейнери с теренни материали за един американски учен — Джеймс Брюстър от Мичиганския университет. Брюстър е пристигнал наскоро — позволили са му да дойде в последния момент, защото условията на изследователската му стипендия били необичайно щедри по отношение на режийните разноски. Това означава, че станцията е щяла да получи известна сума крайно необходими й пари за оперативна дейност.
— Значи един вид си е купил правото да бъде тук? — попита Евънс.
— На практика — да.
— Кога е пристигнал?
— Миналата седмица.
— И къде е сега?
— На терен. — Кенър посочи картата. — Някъде южно от възвишенията на планина Терор. Където отиваме и ние.
— Казваш, че този учен е от Мичиган? — попита Сара.
— Не е — каза Кенър. — Току-що говорихме с университета. При тях наистина работи човек на име Джеймс Брюстър. Геофизик в Мичиганския университет, само че в момента е в Ан Арбър и чака жена му да роди.
— Тогава кой е този тук?
— Никой не знае.
— А оборудването, което са разтоварили от кораба? — попита Евънс.
— И за това никой нищо не знае. Било е транспортирано с хеликоптер на терена, както си е било в оригиналните контейнери. Този човек е там от една седмица, заедно с двама така наречени дипломанти. Каквото и да прави, явно работи в широк периметър, защото често мести лагера си. Никой не знае точно къде се намира в момента. — Кенър сниши глас. — Един от дипломантите се е върнал тук вчера, за да обработи компютърно някакви данни. Ние обаче няма да го използваме да ни заведе при шефа си, по очевидни причини. Ще използваме услугите на един от постоянно пребиваващите служители тук, Джими Болдън. Той си разбира от работата. Времето е прекалено неспокойно за хеликоптери, така че ще пътуваме с шейни. До лагера има седемнайсет мили. С шейните би трябвало да стигнем за два часа. Външната температура е типична за пролетта в Антарктика — минус трийсет градуса по Целзий. Така че — облечете се. Някакви въпроси?
Евънс си погледна часовника.
— Няма ли да се стъмни скоро?
— С настъпването на пролетта денят тук значително се удължава. Когато стигнем там, още ще е светло. Единственият ни проблем е тук — каза Кенър и посочи на картата. — Ще трябва да пресечем насечената зона.
НАСЕЧЕНАТА ЗОНА
Сряда, 6 октомври
12:09
— Насечената зона? — каза Джими Болдън, докато вървяха към транспортния заслон. — Не е кой знае какво. Просто трябва да внимавате, това е.
— Но какво представлява? — попита Сара.
— Това е участък, където ледът е подложен на страничен опън, нещо подобно на ситуацията в Калифорния. Но вместо да причинява земетресения, насича терена с цепнатини. Много и дълбоки.