Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— О, майната ти — каза Евънс. — Мислиш си, че имаш отговор за всичко. Но работата е там, че никой не е съгласен с теб. Никой на света не вярва, че Антарктика става по-студена.
— Тези учени вярват — каза Кенър. — Те са публикували данните.
Евънс вдигна ръце.
— Да вървят по дяволите. Не искам да говоря повече за това.
Тръгна към предната част на самолета и седна там, скръсти ръце и впери поглед през прозореца.
Кенър се обърна към Санжонг и Сара.
— Някой иска ли кафе?
Сара наблюдаваше Кенър и Евънс с известно неудобство. Макар през последните две години да беше работила за Мортън, тя съвсем не споделяше страстта на работодателя си към природозащитните каузи. През цялото това време бе поддържала бурна, вълнуваща връзка с един красив млад актьор. Времето им заедно представляваше безкрайни серии от страстни вечери и нощи, гневни скандали, затръшнати врати, сълзливи одобрявания, ревност и изневери — и всичко това я бе ангажирало повече, отколкото беше склонна да признае. Истината беше, че НФПР и другите екологични интереси на Мортън я занимаваха само доколкото го изискваше пряката й работа. Поне докато кучият му син — актьорът — не се появи на страниците на „Пийпъл“ с млада актриса от телевизионния сериал, в който участваше и той, и Сара не реши окончателно, че това е краят, изтри онзи глупак от указателя на мобилния си телефон и се хвърли с главата надолу в работата си.
Но иначе и тя споделяше същата обща идея за състоянието на света като Евънс. Може би Евънс беше по-агресивен в отстояването на възгледите си и по-склонен да се доверява на общоприетото мнение, но в основни линии тя беше съгласна с него. А ето че Кенър хвърляше съмнение след съмнение върху всичко това.
И сега можеше само да се пита дали Кенър наистина е прав за всичко, което твърди. И да се чуди как двамата с Мортън се бяха сприятелили.
— Говорили ли сте за всичко това с Джордж? — попита тя.
— През последните седмици от живота му — да.
— И той спореше ли с теб като Евънс?
— Не. — Кенър поклати глава. — Защото вече знаеше.
— Какво знаеше?
Прекъсна ги гласът на пилота по интеркома:
— Добри новини. Облаците над Уедел се разкараха и след десет минути кацаме. За онези от вас, които никога не са кацали на лед, коланите се стягат ниско, а оборудването трябва да е добре прикрепено. Няма майтап.
Самолетът се сниши в бавен обиколен заход. Сара погледна през прозореца към неравната шир от бял, покрит със сняг лед. В далечината се виждаха редици сгради в ярки цветове — червено, синьо, зелено — построени на една канара, надвиснала над бурния сив океан.
— Станция Уедел — каза Кенър.
СТАНЦИЯ УЕДЕЛ
Сряда, 6 октомври
11:04
Докато крачеше с усилие към постройките, които приличаха на неестествено големи детски кубчета, Евънс изрита една ледена буца. Беше в отвратително настроение. Чувстваше се несправедливо обруган от Кенър, когото вече беше определил като една от онези вечни контри, които са склонни да оспорват всичко конвенционално поради единствената причина, че е такова.
Но след като обстоятелствата ги бяха събрали — поне за следващите няколко дни, — Евънс реши да го избягва, доколкото е възможно. И определено да не влиза повече в разговор с него. Нямаше смисъл да се спори с екстремисти.
Погледна Сара, която вървеше до него през леденото поле. Бузите й бяха порозовели от студения въздух. Изглеждаше много красива.
— Според мен е откачен — каза Евънс.
— Кенър ли?
— Да. Ти какво мислиш?
Тя сви рамене.
— Може би.
— Бас ловя, че статиите, които ми Даде, са фалшиви.
— Това лесно може да се провери — каза тя.
Изтупаха крака и влязоха в първата сграда.
Изследователска станция Уедел се оказа домът на трийсетина учени, дипломанти, техници и поддържащ персонал. Евънс приятно се изненада от уюта в сградите, с веселата кафетерия, залата за игри и големия физкултурен салон с цяла редица фитнес уреди. Имаше големи панорамни прозорци с изглед към неспокойния океан. Други прозорци гледаха към бялата безкрайност на ледения шелф Рос, който се простираше на запад.
Шефът на станцията Макгрегър ги посрещна топло. Беше едър и брадат и приличаше на Дядо Коледа в топла грейка. Евънс се подразни, когато се разбра, че Макгрегър е чувал за Кенър. Двамата моментално поведоха приятелски разговор.
Евънс се извини под претекст, че иска да си провери електронната поща. Заведоха го в стая с няколко компютърни терминала, той седна пред единия, влезе в интернет и веднага повика сайта на списание „Сайънс“.