Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Не, не! Погледнете! Толкова е мило! Вижте какво са направили. — Малъри влезе и едва не зарови лице в розите, сложени на сгъваемата маса. — Цветя. Първите цветя, които получаваме. Флин ще бъде щедро възнаграден.
— Наистина много мило от негова страна. — Зоуи помириса розите и отвори кутията до тях. — Бисквити. От луксозните. Имаш страхотен мъж до себе си, Малъри.
— Не го е направил сам. — Дейна извади шампанското от кофата и повдигна вежди, когато видя етикета. — Тук личат отпечатъците на Брад. Не просто шампанско, а превъзходно шампанско.
Зоуи се намръщи.
— Скъпо е, нали?
— Не само. От най-изисканото. Пила съм такова веднъж, когато Брад ми подари бутилка за двадесет и първия ми рожден ден. Винаги е имал стил. Тримата са го направили заедно за нас. — С дълга въздишка, Малъри прокара пръсти по венчелистчетата. — Бих казала, че и тримата имат стил.
— Да не ги разочароваме.
Дейна отвори бутилката и напълни трите чаши на масата.
— Трябва да вдигнем тост.
Зоуи раздаде чашите.
— Стига да не ни разплаче. — Малъри си пое дъх. — Цветята почти ме накараха да се просълзя.
— Сетих се. — Дейна повдигна чашата си. — За „Малки удоволствия“.
Отпиха първата глътка и проляха по някоя и друга сълза.
— Имам нещо, което трябва да ви покажа. — Малъри остави чашата и взе куфарчето си. — Просто си поиграх. Не се чувствайте задължени да го приемете. Няма да се обидя, ако не одобрите концепцията. Това е просто една идея.
— Престани да ни държиш в напрежение. — Дейна си взе бисквита. — Давай.
— Мислех си за лого, което да съчетава и трите дейности. Разбира се, нямам нищо против да имаме отделни емблеми, но бихме могли да го използваме върху формуляри, визитки и на уебстраницата си.
— Уебстраница? — Дейна присви устни и кимна. — Изпреварваш ме.
— Трябва да се мисли в перспектива. Помните ли Тод?
— Разбира се. Симпатягата, с когото си работила в галерията — отвърна Дейна.
— Точно така. Добри приятели сме, а той е специалист по компютърен дизайн. Можем да го помолим да се погрижи за оформлението и да ни създаде уебстраница. Всъщност дори се надявам да мога да му предложа работа при нас. Не в близко бъдеще, но ако сме оптимистки, мисля, че след време ще имам нужда от заместник.
— Аз не съм мислила толкова напред — призна Дейна. — Но ще ми бъде нужна поне една помощничка на половин работен ден — да продава книги, да вари кафе и да сервира вино. Всъщност може би дори две.
— Вече си търся фризьор и маникюрист. Ще ми трябват и още хора. — Зоуи притисна ръка към корема си. — Господи. Ще имаме нужда от персонал.
— Тази работа ми харесва. — Дейна отново вдигна чашата си. — Радвам се, че ще бъда шеф.
— Нужен ни е и данъчен консултант, офис техника, стикери, бюджет за реклама, телефонни системи… Имам списък — завърши Малъри.
— Не се и съмнявам. Какво друго има в куфарчето ти?
— А, логото. Развих идея, която се въртеше в главата ми.
Извади папка и я разтвори на масата.
На стол с висока облегалка седеше жена в поза на пълна релаксация. В ръцете си държеше книга и чаша вино, а на масичка до нея имаше ваза с розова пъпка. Всичко това бе оформено в рамка, като стилизиран портрет.
Над рамката се четеше името „Малки удоволствия“, а под него — девиз: „За тялото, ума и духа“.
С въздишка на възхищение, Зоуи сложи ръка на рамото й.
— Мисля — припряно заговори Малъри, — че обединява всичко, което ще предлагаме. Както общото ни име. На отделните си брошури, формуляри и визитки бихме могли да напишем: „Удоволствие от красотата“, „Удоволствие от книгите“ и „Удоволствие от изкуството“. Така трите дейности ще бъдат диференцирани и същевременно ще са обединени.
— Чудесно! — възкликна Зоуи. — Невероятно. Дейна?
— Съвършено е, Мал. Самото съвършенство.
— Наистина ли ви харесва? Не искам да изпитвате неудобство, ако…
— Да се договорим — прекъсна я Дейна. — Ако някоя от трите ни се чувства поставена в неудобно положение, нека просто го каже. Жени сме, но не сме тънкообидни. Нали?
— Добре. Мога да дам това на Тод — продължи Малъри. — Ще го обработи и ще ни предложи готов вариант. Безплатна услуга. По-добър е в оформянето от мен.
— Нямам търпение. — Зоуи нададе вик и затанцува из стаята. — Още утре сутрин ще започнем сериозната работа.
— Почакай! — Дейна разпери ръце и посочи стените. — Нима всичкото боядисване досега не беше сериозно?
— Само върхът на айсберга.
Зоуи грабна шампанското си.
Дейна никога не се бе смятала за слаба. Имаше желание за упорита работа, винаги довеждаше започнатото до край и не се отказваше, докато не постигне точно това, което иска.