Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Тя не пострада. По дяволите, трябва да изпуша една цигара. Да излезем на терасата.
Застанаха под козирката, по която барабаняха дъждовни капки. Джордън описа всичко — цветовете, звуците и движенията, както често им бе разказвал какви ли не истории в задния двор или край огън в гората.
Но този път разказът не бе плод на въображението му. Колкото и живо да бе то, не би могло да издълбае в кожата му белезите, които все още пареха. Изпита известна утеха, когато Флин затаи дъх, а лицето на Брад издаде съчувствие при вида на раните му.
— Господи, изглеждат ужасно. — Флин огледа червените ивици. — Не трябва ли да ги превържеш?
— Снощи Дейна сложи нещо, но тя не е родена за медицинска сестра. Тази сутрин отново ги намазах. Важното е, че онзи тип беше сериозно вбесен… толкова, че направи опит да ме очисти. Къде остават жените?
Очите на Флин гневно светнаха.
— Той не докосна Малъри. Никога не й е посягал физически. Беше достатъчно страховито да прониква в съзнанието й. Но това… Трябва да го усмирим.
— Готов съм да чуя идеи. — Джордън разпери ръце. — Проблемът е, че ако става въпрос за магии, не мога дори да извадя зайче от шапката си.
— Това е просто заблуда, оптическа измама — отбеляза Брад.
— Мога да те уверя, че следите от нокти по кожата ми не са оптическа измама.
— Не, имам предвид примамка от наша страна — обясни Брад на Джордън. — Да отклоним вниманието му от жените, за да действат по-спокойно. Имал с причина да нападне теб. Ако я отгатнем и я използваме, може би ще остави Дейна на мира през следващите две седмици. Както и Зоуи, когато дойде редът й.
— Не разполагам с нищо конкретно. Сякаш зная нещо, но не мога да го извикам в съзнанието си. — Обзет от отчаяние, Джордън пъхна ръце в джобовете си. — Отговорът се крие в нещо, което зная, имам или съм направил. Едно от трите. Нещо от миналото, което е от значение сега.
— Нещо между теб и Дейна — предположи Брад.
— Трябва да е свързано, нали? Иначе не би имало логика. А ако е важно, защо да ме напада?
— Може би е крайно време да свикаме съвещание — започна Брад.
— За вас, костюмарите, винаги е време за съвещания — промърмори Флин.
— Държа да изтъкна, че сега не съм облечен с костюм.
— Дълбоко в себе си винаги си оставаш костюмар. Със сако на тънки райета и дори вратовръзка. Но съм съгласен. Може би е прав — обърна се той към Джордън. — Да се съберем шестимата и да поумуваме заедно. У вас. — Потупа Брад по рамото. — Има повече мебели и по-свястна храна.
— Устройва ме. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Брад погледна часовника си. — Ха-ха. Имам съвещание. Уговорете се с жените и ми се обадете.
Върна се вътре, за да вземе якето си, и изтича до колата си в дъжда.
Джордън го проследи с поглед, когато потегли.
— Щом свърши този рунд и започне следващият, и на него ще му завъртят главата.
— Мислиш ли, че не го знае?
— Предполагам, че му е ясно. Дали и Зоуи го знае?
Единственото, което Зоуи знаеше сега, бе, че този ден е един от най-важните в живота й. Стисна в шепа ключовете, които вече можеше да нарече свои. Бяха нови и лъскави, както и патроните, които бе купила, за да смени старите.
Сама щеше да постави нова ключалка на входната врата още сега. Знаеше как. Това щеше да бъде като ритуал. Официално влизане във владение.
Паркира, тичешком изкачи стъпалата до площадката и изчака, докато приятелките й я настигнаха. Оригиналните ключове бяха у Малъри, а и за нея бе важно да влязат заедно.
Имаше нещо символично в това, че Малъри държи оригинала, а двете с Дейна щяха да изчакат, докато тя отвори вратата.
Малъри бе завършила успешно своята част от похода и бе завъртяла ключа си. Сега бе ред на Дейна. Скоро, ако е рекъл Бог, щеше да започне и нейното изпитание.
— Дъждът ще обрули доста листа — каза Малъри, когато се втурна под козирката. — Вече няма да има толкова цветове.
— Беше красиво.
— Да. — Малъри понечи да отключи вратата, но се спря.
— Хрумна ми идея. Вече сме истински собственички. Може би трябва да кажем или направим нещо символично.
— Няма да пренеса никоя от вас през прага.
Дейна приглади влажните си коси назад.
— Да изиграем танца на радостта — предложи Зоуи и я накара да се засмее.
— Започваме на три — съгласи се тя.
Неколцината шофьори, които минаха с колите си, навярно се усмихнаха при вида на трите жени, които се кълчеха пред входа.
Заливайки се от смях, Малъри завъртя ключа.
— Всичко е наред. Влизаме. — Енергично отвори вратата, което би трябвало да мине за тържествен жест, и зяпна от изненада. — Господи, вижте!
— Какво? — Зоуи инстинктивно сграбчи ръката й и я дръпна назад. — Кейн?