Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— След като предадеш документите на Фийни, отиваш в клуба, където е работела Хета. Ще търсиш Крак — той е един огромен негър, няма начин да не го забележиш веднага. Кажи му, че работиш за мен и че Хета е мъртва. Постарай се да измъкнеш колкото е възможно повече от него, както и от всички присъстващи. Поинтересувай се кои са били приятелите на Хета, дали е споделила нещо за Бумър през онази нощ, кои са били постоянните й клиенти и така нататък. Знаеш стандартната процедура.
— Да, лейтенант.
Ив прибра папките в чантата си, изправи се и добави:
— Между другото, свали униформата преди да отидеш в клуба. В противен случай ще подплашиш обитателите на целия квартал.
Точно за десет минути прокурорът успя да попари надеждите на Ив. Тя поспори още половин час, но знаеше, че си губи времето. Джонатан Хартли се съгласи, че вероятно съществува връзка между трите убийства. Поведението му беше очарователно. Заяви на младата жена, че се възхищава от начина, по който тя провежда разследванията, от способността й да прозира истината и от стегнатите й рапорти, в които няма нито една излишна подробност. Похвални били усилията на всеки полицейски служител, който прекрасно се справя с работата си и подпомага прокуратурата.
Ала все още не би могъл да оттегли обвиненията срещу Мейвис Фрийстоун. Засега веществените доказателства я уличавали в извършване на престъплението и нямал право да ги пренебрегва. Ала все пак бил готов отново да изслуша Ив, когато и ако тя разполага с факти, насочващи подозрението към друго лице.
— Тъпанар! — мърмореше си Ив, нервно блъсна вратата на „Синята катерица“ и влезе в клуба. Моментално забеляза Надин — репортерката седеше в едно сепаре и намръщено преглеждаше менюто. Щом Ив се настани срещу нея, побърза да възнегодува:
— По дяволите, защо винаги ми определяш среща тук, Далас?
— Трудно променям навиците си. — Тя се огледа и си помисли, че клубът някак си не е същият без Мейвис, която да извива глас, облечена в поредния свръхекстравагантен тоалет. Въздъхна и си поръча кафе.
— И аз искам същото. Много ли е гадно?
— Ще надмине очакванията ти. Още ли не си отказала цигарите?
Надин заяви:
— Доколкото забелязвам, сепарето е за непушачи.
— Нима мислиш, че в тази дупка обръщат внимание на такива подробности? Дай ми една цигара.
— Нали не пушиш?
— Започвам да си създавам лоши навици. Да не би да се стискаш за двата долара, които си се изръсила за тази гадост?
— О, не. — Озъртайки се да провери дали не я наблюдава някой познат, репортерката извади две цигари. — Като те гледам, май имаш нужда от нещо по-силно.
— И цигарата ще свърши работа. — Приведе се към Надин, която й поднесе огънче, всмука и се закашля. — Господи! Ще питам пак. — Отново дръпна и усети как й се завива свят. Повдигна й се. Тя нервно изгаси цигарата и възкликна:
— Ама че гадост! Защо изобщо пушиш?
— Въпрос на навик.
— О, я стига! Все едно да твърдиш, че си свикнала да пиеш конска пикня. Последното ми напомня, че съм си поръчала кафе. — Взе чашата от процепа за сервиране и безстрашното отпи една глътка. — А сега кажи как си, с какво се занимаваш?
— Добре съм. Не, чувствам се прекрасно. Занимавам се с неща, за които досега все не намирах време. Странно, ала когато на косъм се разминах със смъртта, осъзнах, че животът е кратък и всяка минута трябва да се изживее пълноценно. Между другото чух, че Морз щял да бъде изправен пред съда — психиатричната експертиза доказала, че може да отговаря за постъпките си.
— Морз не е умопобъркан, а просто убиец.
— Просто убиец — повтори Надин и докосна шията си, все едно отново усети върха на ножа, опрян в гърлото й. — Не мислиш ли, че всички убийци са ненормални?
— Не. Някои изпитват удоволствие от извършването на престъпление. Не мисли за това, Надин. Няма да ти олекне.
— Опитах се. Взех си няколко седмици отпуск, прекарах известно време заедно със семейството си. Почувствах се малко по-добре. Осъзнах, че обичам работата си. И че умея да я върша, макар да се изложих…
— Не си се изложила — нетърпеливо я прекъсна Ив. — Просто беше натъпкана с наркотици, до гърлото ти бе опрян нож и беше изплашена до смърт. Забрави за случилото се.
— Да. Добре. Щом казваш… — Тя пусна кълбо дим през устата. — Как е приятелката ти? Не успях да ти се обадя и да ти кажа колко съжалявам, задето е загазила.
— Всичко ще се оправи.
— Обзалагам се, щом си се заела с нейния случай.
— Точно така, Надин. И ти ще ми помогнеш. Ще ти предоставя данни, получени от анонимен полицейски източник. Не, никакви записващи устройства, вземи само писалка и лист хартия — нареди тя, когато репортерката посегна да отвори чантата си.