Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)
- Автор: Холанд Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Верих
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)». Краткое содержание книги:
— Нищо — каза тя.
Лорд Байрон леко се усмихна, засени очи и се вгледа далеч, далеч.
— Онова, което Лавлейс ми каза, промени всичко — рече той. — Същата вечер, загледан във вълните, си представих, че виждам току-що откъсната окървавена ръка, която ми маха. Разкрещях се, но знаех, че наподобявам пашата в много по-голяма степен, отколкото се бях опасявал. Върнах се в Атина и намерих Лавлейс. Не надуших втори път кръвта на моето дете, но едновременно се боях и копнеех за това. „Трябва да си вървя,“ казах на Лавлейс. „Да напусна Атина веднага. Без никакво отлагане.“
Лавлейс повдигна рамене. „И Гърция ли ще напуснете?“ Кимнах.
„Къде ще отидете?“
Помислих малко, после отвърнах. „В Англия. Трябва да намеря пари, за да оправя нещата си. После, когато свърша това, ще замина отново, далеч от хора с моята кръв.“
„Имате ли семейство в Англия?“
„Да“, кимнах аз. „Майка.“ Помислих и добавих „И сестра, всъщност — полусестра.“
„Няма значение. Трябва да избягвате и двете.“
„Така е, разбира се.“ Зарових лице в шепите си. „Разбира се.“
Лавлейс ме прегърна. „Когато сте готов“, прошепна ми той, „елате отново при мен, за да подновим нашите занимания. Вие сте рядко срещано същество, Байрон. Щом душата ви затъне напълно в порока, ще станете наистина невероятен вампир.“
Вдигнах очи към него. „Къде ще се намирате?“ попитах аз. Лавлейс затананика любимата си оперна ария. „Повече от ясно, сър, в единственото място за забавления — Италия.“ „Ще дойда при вас“, казах аз.
Лавлейс ме целуна. „Отлично!“, извика той. „Но Байрон, елате бързо. Не се задържайте много в Англия. Ако останете повече, може да се окаже трудно, дори невъзможно, да заминете.“
Кимнах. „Разбирам.“
„В Лондон познавам едно момиче от нашата порода.“ Той ми намигна. „Най-страхотните цици, които някога сте виждал. Ще й пиша. Тя ще се заеме с вас, надявам се,“ Лавлейс отново ме целуна, „докато сте далеч от мен,“ усмихна се. „Но не се бавете. Знаете ли колко време изгубих да открия приятел като вас, Байрон. По дяволите, сър, искам отново да бъдем заедно — ще падне такава веселба. А сега…“ — той се поклони — „Бог да ви пази. Ще се видим в Италия.“
След тези думи Лавлейс си тръгна. Седмица по-късно аз също напуснах Атина. Пътуването, както вероятно се досещате, съвсем не беше приятно. Нямаше и ден да не пожелая да избягам от кораба — искаше ми се да се установя в някой непознат град и никога да не се върна в Англия. Но ми трябваха пари. Беше ми домъчняло за дома, за приятелите, за родната земя. Тъгувах и за майка си и за Августа, моята сестра — тези мисли се опитвах да прогоня от съзнанието си. Най-после, след цял месец пътуване, две години странстване и пълна промяна на живота ми, под краката си почувствах отново английска земя.
IX
Случи се така, че сред развлеченията, присъщи на лондонската Зима, по различните приеми на доброто общество, се появи един благородник, по-забележителен със странния си нрав, отколкото със своя произход. Той гледаше на веселието наоколо, така сякаш не държеше да участва в него. Единствено лекият смях на красавиците привличаше вниманието му. И то, за да може с един поглед да потуши този смях и да всее страх в гърдите на всеки безгрижен човек. Онези, които усещаха внушението, не можеха да си обяснят откъде се взема този страх. Някои си го обясняваха с мъртвите му сиви очи, които като че ли не се задоволяваха да наблюдават, а направо стигаха до най-съкровените тайни на душата. Когато погледът му, подобно оловносив лъч, се спреше върху нечие лице, човек имаше чувството, че върху кожата му ляга необяснима тежест. Заради странната му ексцентричност го канеха във всеки дом. Всички искаха да го видят. Хората, свикнали на големи вълнения, угнетявани сега от скуката, се радваха, че нещо може да привлече вниманието им. Лицето му никога не променяше мъртвешкия си цвят, не поруменяваше нито от свян, нито от страст. Въпреки това, понеже имаше красива фигура и изящна физиономия, много от жените с лоша слава се опитваха да привлекат вниманието му или поне да видят някакви признаци, издаващи чувствата на този човек. Лейди Мърсър, която след сватбата си често ставаше обект на подигравки из салоните, го обсаждаше постоянно и прилагаше всякакви трикове, само и само да привлече вниманието му…