Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)
- Автор: Холанд Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Верих
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)». Краткое содержание книги:
На всяко спеше жена. Вдишвах замайващия аромат на тяхната кръв. Лавлейс застана до мен. Усмихваше се жадно и прелъстително. „Боже“, прошепна той, „по-сладка стая с блудници не съм виждал през живота си.“ Той оголи зъбите си. „Трябва да ги имам.“ Погледна към мен. „Ще ги имам.“ Понесе се напред като мъгла над морето. Спря до ложето на едно момиче и когато сянката му падна върху съня й, то изстена и вдигна ръка, сякаш за да се защити от нещо лошо. Чух как Лавлейс тихо се засмя — повече не ми се гледаше, обърнах се и тръгнах към коридора. Пред мен имаше друга богато украсена златна врата. Беше леко отворена. Дочух тихо хлипане. Отметнах фереджето от очите си. Нещо се счупи. С тихо позвъняване преминах към следващата стая.
Огледах се. По мраморния под бяха разпилени много възглавници. В единия край на стаята се синееше басейн. В златна лампа гореше един единствен пламък. В неговата светлина стоеше гола жена. Взрях се в нея. Изглеждаше много красива, Но с деспотично изражение — лицето й беше жестоко и хищно. Тя пое дълбоко дъх, вдигна пръчката, която държеше, и я стовари с все сила върху гърба на едно момиче, свито в краката й.
Момичето изхълца, но не промени позата си на пълно подчинение. Господарката погледна надолу към нея, после изведнъж насочи поглед към сянката, където се криех. Отегченото й лице сякаш се озари от интерес. Тя присви очи. После самодоволството й се върна и въздъхвайки, хвърли пръчката на земята. Развика се на момичето и му обърна гръб. То продължаваше да хлипа. Започна да събира парчетата стъкло. Когато събра всички до едно, ниско се поклони в знак на почит и бързо напусна стаята.
Първата жена на султана, защото несъмнено пред мен стоеше тъкмо тя, се отпусна на възглавниците. Сграбчи една от тях, започна да я мачка, после я хвърли обратно на пода. В този момент забелязах, че по китките й се стича влажна кръв. Жената се загледа в раните, докосна една, после отново стана. Извика прислужницата, но отговор не последва. Отново я повика и тропна с крак. Накрая грабна пръчката и се запъти към вратата. В този момент аз излязох от сянката. Тя се обърна и ме погледна. Намръщи се като видя, че не сведох глава.
Постепенно на лицето й се изписа изненада, а след нея — странно вълнение. Волята й се бореше с жестокостта. Изщрака с пръсти и отново се овладя. Извика нещо на език, който не разбирах, после посочи мястото, където прислужницата бе счупила стъкленицата. „Тече ми кръв,“ рече на турски, показвайки китките си. „Момиче, викни лекаря.“ Усмихнах се бавно. Първата жена се изчерви, после недоумението й премина в изблик на гняв. Тя стовари пръчката върху гърба ми. Болката ме опари като огън, но аз не мръднах от мястото си. Тя се взря в очите ми, после се задави, изтърва пръчката и отстъпи назад. Безшумно захълца. Виждах как раменете и се надигат и отпускат. Зарови лице в ръцете си. На златистата светлина кръвта по китките й блестеше като скъпоценни камъни.
Прекосих мраморния под и я прегърнах. Тя изплашено вдигна лице. Сложих пръста си на устните й. Очите и страните й бяха целите в сълзи. Изтрих ги. Нежно погалих раните на китките й. Тя се дръпна от болка, но когато очите ни се срещнаха, забрави болката. Вдигна ръце и ме погали по косата. Припряно стисна гърдите ми. После пошепна нещо в ухото ми. Не разбрах думите. Пръстите и започнаха да развързват копринените ми одежди. Коленичих, целувайки ръцете и китките й, опитвайки изтичащата от раните кръв. Когато останах гол като нея, я целунах в устата, докосвайки я със собствената й кръв. Поведох я към покоя на басейна. Водата бавно ни погълна. Чувствах как пръстите й ме докосват по гърдите и корема. Разтворих крака. Тя ме погали, а аз — нея. Жената изстена и отпусна глава назад. Светлината падна върху мократа й шия и тя заблестя като златна. Тялото й започна да трепери. По топлата вода се образуваха вълнички. Усетих как кръвта ми запулсира в техния ритъм. Облизах гърдите й, после нежно я захапах. Когато зъбите ми пробиха кожата й, тя замря, но не извика, дишането й се учести от усилващото се желание. Изведнъж потръпна и се отпусна по гръб върху плочите. Шията й отново се оцвети в златисто. Бях извън себе си, извън всякакво съзнание — целият само желание. Без да се замисля, прерязах гърлото й и когато кръвта й потече в басейна, усетих, че бедрата ми се превръщат във вода, че аз самият се вливам в общия поток от кръв и вода.
Тя не издаде нито звук. Лежеше в ръцете ми, цялата в кръв — дишането и ставаше все по-слабо и по-слабо. Аз пиех от раните й. Умря без дори да въздъхне. Водата се размъти от напусналия я живот. Целунах я нежно, после се измъкнах от басейна. Протегнах се — гладките ми крайници се чувстваха бодри, сякаш смазани с масло от нейната кръв. Загледах се в жената, легнала върху плочите — мъртвите й устни ми се усмихваха.