![Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Серия: Землемория #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]». Краткое содержание книги:
Работата на пасищата беше тежка. „Че кой не работи много?“, беше попитала Емер, показвайки му закръглените си силни ръце и здравите зачервени длани. Говедарят Елшата очакваше от него да остане по тези ливади, докато не пипне всяко живо животно от големите стада. Елшата беше изпратил с него две краварчета. Нравеха си нещо като бивак, покривало за земята и платнен навес. На блатото нямаше много за горене, освен ниски сухи храсти и изсъхнала тръстика, затуй огънят едва стигаше да си сварят вода и никога да сгрее човек. Краварчетата излизаха с конете и се опитваха да обградят животните така, че той да може да ги обикаля в стадо, вместо да ходи при тях едно по едно, както бяха пръснати да пасат сухата заскрежена трева. Но не можеха да задържат говедата скупчени на едно място дълго и се ядосваха и на тях, а и на него, че не се движи по-бързо. Струваше му се странно, че не са търпеливи с животните, отнасяха се с тях като с мъртви вещи, както салджията държи вързаните в реката трупи, само със сила.
Те и с него нямаха търпение, все му подвикваха да побърза, да я свърши тая работа; нито пък бяха търпеливи към себе си, към своя живот. Заговореха ли си, все се стигаше до това как щели да слязат в градчето, в Орейби, като си вземат заплатата. Той се наслуша на приказките им за курвите в Орейби, Маргаритката, Златничката и една, която наричаха „Огненото храстче“. Налагаше му се да седи с младежите, защото и тримата имаха нужда от малкото топлина на огъня, но нито те го искаха при себе си, нито пък той искаше да е с тях. Знаеше, че изпитват смътен страх от него затова, че е магьосник, а и ревност изпитваха, но най-вече презрение. Той беше стар, беше друг, не беше един от тях. Страха и ревността той познаваше и ги отбягваше, а презрение помнеше. Радваше се, че не е от тях и че те не искат да си говорят с него. Боеше се да не им причини нещо лошо.
Стана в леденото утро, докато те още спяха, завити в одеялата си. Знаеше къде са най-близките неизцерени говеда и отиде при тях. Болестта вече му беше много позната. Усещаше я в дланите си като парене, като гадене, когато беше много напреднала. Когато приближи едно легнало на земята младо добиче, му се зави свят и му се доповръща. Приближи още малко, но каза само слова, които можеха да облекчат умирането, и продължи.
Те го оставяха да върви между тях, колкото и да бяха диви и макар човешки ръце да не бяха им носили друго освен скопяване и клане. Изпитваше удоволствие от това, че му се доверяват, гордост му носеше. Знаеше, че не бива, но се гордееше. Щом поискаше да пипне някое от едрите говеда, трябваше само да застане и да му поговори малко, макар и на езика на онези, които не говорят. „Улла“, назоваваше ги по имена. „Елле. Еллуа.“ Те си стояха по местата, големи, безразлични; понякога някое го гледаше дълго. Понякога някое само идваше при него с тежката си, уверена, величествена походка, и дишаше в отворената му шепа. Всички, които идваха при него, той можеше да изцери. Слагаше дланите си върху тях, върху косматите им, горещи хълбоци и вратове, и изпращаше цяра в ръцете си с думи на сила, изричани многократно. След малко животното потреперваше или тръскаше леко глава, и пристъпваше напред. А той отпускаше ръце и оставаше на място, изцеден и пребледнял. После идваше някое друго — едро, любопитно, свенливо храбро, цялото покрито със засъхнала кал, с болест у него като леко ощипване, като сърбеж и топлина по дланите му, и замайване. „Еллу“, казваше той и отиваше до добичето, и полагаше дланите си върху него, докато не изстинеха, сякаш ги е облял планински поток.
Краварчетата спореха дали е безопасно да ядат месо от теле, умряло от чума. Храната, която си бяха донесли, поначало оскъдна, беше на привършване. Вместо да препускат двадесет мили за още, искаха да отрежат езика на някое добиче, умряло наблизо същата заран.
Беше ги принудил да преваряват всяка вода, която използват. Сега им каза:
— Ако ядете от това месо, след година ще почне да ви се вие свят. Накрая ще почнете да залитате слепешката и ще умрете като тях.
Ругаха го и му се присмяха, ала му повярваха. Представа нямаше дали това, което им каза, е вярно. Когато го каза, му се струваше вярно. Може би им го каза напук. Може би искаше да се отърве от тях.
— Вървете си — каза им. — Оставете ме тук. Има достатъчно храна за един човек за още три-четири дни. Мулето ще ме върне.
Не се наложи да ги увещава. Препуснаха, като оставиха всичко — одеяла, платнища, желязното котле.