Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Хайде, време е да тръгваме.
— Да, добре. Тръгваме. — Стив завъртя глава да прогони останалата замаяност и размърда челюстите си. — Не знам какво направих, за да заслужа това, но ударът беше добър. Трябваше да ми го покажете.
Облеченият в черно мъж пристъпи към него. Стив се опита да отстъпи извън обсега му и се намери до едно дърво. Беше с цяла глава по-висок от джапа, но не можеше да направи много с вързани зад гърба ръце. А и дори да бяха свободни, нямаше намерение да ги използва. Този човек беше неговият билет.
— Чуй ме добре, Брикман. За да стигнеш толкова далеч, значи не си толкова глупав, колкото изглеждаш. Давах ти знаци, но от начина, по който действа устата ти, съдя, че умът ти вероятно спи. Ще ти кажа нещо за последно. Ти вече каза достатъчно неща, за да бъдеш убит няколко пъти. Единствената причина, поради която си все още жив, е, защото се надявам, че може би ние с теб ще можем да постигнем споразумение, което да отмени изпълнението на смъртната ти присъда и да даде на двама ни онова, което искаме. Но не мисли, че това те прави неуязвим. Никой не е незаменим. Дори и ти. Ако не започнеш да проявяваш уважение към мен, скъсвам с теб и продължавам сам. И ако това се случи, ти ще завършиш като закуска на прасетата. Ясно ли е?
Стив се поклони да покаже малко уважение.
— Да, сир. — „Ти мъничък, с дръпнати очи, жълт задник“ Сламената маска скри неговата подигравателна усмивка, гласът му не съдържаше никаква нотка на триумф. Но вътрешно той ликуваше. 2102–8902 Брикман, С. Р. беше преодолял друго препятствие. Въпреки смразяващите кръвта заплахи той щеше да остане жив да види следващата зора.
Глава 8
Във Федерацията не беше имало изгрев-слънце от близо хиляда години; нито залез. Навсякъде, където работеха хора, имаше включени светлини. Животът на трекерите се подчиняваше на двадесет и четири часов цикъл. Машините, които правеха възможен живота под земята, непрекъснато се обслужваха от застъпващи една подир друга смени поколение след поколение техници. За онези, които не бяха „нощна смяна“, отминаващият ден се отбелязваше с намаляване на осветлението в жилищните помещения и обществените места до така наречения „сумрак“.
Онова, от което трекерите се страхуваха най-много, беше тъмнината. И някои от опитните работници, които бяха тайни пазители на алтернативната история, която не можеше да се намери във видеоархивите, шушукаха за време, известно като „Затъмнението“, когато един очевидно добре планиран, но с лоша съдба опит за бунт срещу Първото семейство потопил подземния свят в пълна тъмнина, продължила — според някои разкази — няколко десетилетия.
Хиляди били задушени, когато вентилационните шахти престанали да работят, други хиляди полудели и се разкъсали един друг като гладни плъхове, затворени в бетонно мазе; невинните умирали заедно с виновните. Малцината оцелели дължали спасението си на Първото семейство — Създателите на Светлината, Работата и Пътя; Пазителите на цялото Знание, Мъдростта и Истината.
От този момент авторитетът на Семейството станал абсолютен. С елиминирането на дисидентите, неблагодарните, алчните и нелоялните бил премахнат червеят от пъпката, която един ден щяла да разцъфне в света със синьото небе. И направеният прогрес към постигане на тази мечта утвърдил тяхната способност да ръководят Федерацията, дал видимо доказателство за гения, който лежал зад тяхното виждане за бъдещето, и подчертал увереността за тяхната ръководна роля в безсмъртните думи на основателя на федерацията Джордж Уошингтън Джеферсън 1-ви: „Само хората се провалят, не и системата“.
Амин…
В медицинския колеж „Пол Ревир“, част от вътрешния щат У, Роз Брикман излезе от неврологичната лаборатория заедно с колегите си и видя Джон Чизъм облегнат на стената срещу вратата. Поради натоварената учебна програма Роз беше започнала да прескача някои от редовните съботни срещи на джава и танци, уреждани от Чизъм, но беше обещала да посещава апартамента в Сантана Дийп поне един път месечно.
Чизъм доставяше добра трева и макар че Роз беше намалила пушенето, някоя и друга рийф й помагаше да се разтовари от напрежението. Чизъм имаше също най-добрия блекджек — нелегални музикални касети, слушането на които можеше да ти докара арест или, при повторно нарушение, наркотерапия и дори нещо по-лошо. И винаги имаше вероятност да научи новини за Стив.
Роз пресече тълпата бели мантии и протегна ръка на Чизъм. Той се отлепи от стената и каза:
— Здравей. Не те видях миналата събота.
— Да. — Тя направи гримаса. — Може би няма да мога да дойда и тази.