Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Той възвърна разколебаната си увереност и опита отново.
— Ти ли, или Кадилак без знанието на Мистър Сноу влязохте в съюз с вашите врагове?
— Не, господарю. Такова предателство е немислимо. Ние бяхме изпратени да ви помогнем в замяна срещу ново дълго остро желязо.
— Пушки.
— Не съм виждала тези оръжия, но чух тази дума от старейшините на племето.
— Защо двамата с Кадилак боядисвате кожата си?
— Защото искаме да сме като нашите племенни братя и сестри. За нас, които сме от Плейнфолк, това не е маскировка. Ние наистина искаме да сме такива.
— Разбирам. Тогава защо… ако това са вашите „истински цветове“… ти ги махна?
Клиъруотър наведе глава.
— От слабост, господарю. Когато видях при какви условия живеят Плейнфолк тук, се надявах да подобря съдбата си, като се представя за дълго куче.
— Затова ли Кадилак дойде облечен като облачен воин от Федерацията?
— Да, господарю. Тъй като господарят Яма-Шита не знае, че някои от нас са с чиста кожа, той смята Плейнфолк за невежи и глупави. Ако открие всичко, което знаем и можем, той може да не желае да търгува с нас.
От нейния отговор, казан така уверено, по гърба на пратеника пробегнаха студени тръпки. Свещени ками! Той си помисли за хилядите мюти из целия Ни-Исан. Покорни поколения, които се размножаваха и ставаха все повече. През последните няколко десетилетия бакуфу беше стигнало до заключението, че икономиката вече зависи от тях. Новината, че те може да не са тъпи роби с мозъци на волове, а мълчалива, отмъстителна армия, очакваща търпеливо сигнал да въстане срещу господарите си, придаваше на нещата съвсем друг характер.
Ако това се окажеше вярно, вината можеше да се припише директно на фамилията на Яма-Шита, защото те докарваха тези чуждоземци в Ни-Исан и ставаха богати и силни от приходите. Може би това щеше да може да послужи като основа за ново обвинение срещу тях — икономически саботаж.
— Чувала ли си за тъмната светлина?
— Не, господарю. Тези думи не означават нищо за мен.
„Трети рунд. Дотук добре…“ Тоширо посочи Стив.
— Кой е този човек?
Клиъруотър видя прикрито предупреждение в очите на облачния воин и го разбра.
— Кожата му е боядисана като на моите племенни братя, но той не е от Плейнфолк. Той е подземен човек.
— Подземен човек?
— Така наричаме воините от тъмните градове под пустинята на юг. Вие ги наричате дълги кучета.
— Знаеш ли името му?
— Да. — Клиъруотър погледна Стив. — Той се казва Брикман. Стивън Рузвелт Брикман.
— Името, което твоят племенен брат е избрал като част от своята маскировка…
— Това беше акт на отмъщение. Моят народ нарича този човек Носителя на смърт.
Интересът на Тоширо се разбуди.
— Той е бил сред вас?
Клиъруотър кимна и каза:
— Миналата година. Той и другите облачни воини изгориха нашата земя с огън от небето. И желязната змия изяде плътта на нашите хора. Мнозина загинаха.
Тоширо се обърна към Стив.
— И сигурно и ти си участвал.
Стив кимна.
— Такава бе задачата ми, господарю. Но след като видях как действате вие, имам чувството, че вършим едно и също нещо.
Пръстите на Тоширо го засърбяха да стисне дръжката на дългия си меч, но той се овладя. Трябваше да намери начини да повдигне ново обвинение срещу Яма-Шита и неговите съмишленици. Но за да постигне това, може би щеше да трябва да използва чужденеца. Не беше перспектива, която го привличаше, особено след като единственият начин да държи това куче с лоши маниери, изглежда, беше да закове коленете му за пода.
— Някой казвал ли ти е, че имаш голяма уста?
— Доста често — отговори Стив.
Нобуро стана да посрещне пратеника, когато той въведе жената с чиста кожа. През отворената врата видя, че облачният воин е останал коленичил на рогозката.
Тоширо се обърна към него на японски.
— Много съм ти задължен, че ми доведе тези чужденци. Беше много поучително. Моля те, погрижи се тя да се върне без злополуки.
Нобуро се поклони.
Тоширо се обърна към Клиъруотър и продължи:
— Ще е в твой интерес да не казваш на никого за видяното или чутото тази вечер. И ако ти и твоят племенен брат храните надежда да се завърнете у дома, нека ти обърна внимание върху факта, че господарят Мин-Орота лично ме увери, че когато свърши ползата от Кадилак, той ще бъде лишен от даровете и удоволствията, на които се радва, и опозорен. И когато разбере, че е тръгнал по погрешен път, ще умре от бавна смърт. Твоето положение е също толкова рисковано. Според приятелите на твоя господар неговото желание за твоята компания е опасна слабост, която застрашава всички. Ясен ли съм?