Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Клиъруотър се поклони дълбоко.
— Да, господарю.
Нобуро й даде знак да излезе на верандата и я предаде на чакащата червена превръзка.
— Сложи я да си легне, погрижи се всичко да бъде както трябва и доведи Тено.
Червената превръзка и Клиъруотър изчезнаха в тъмнината.
— Ще взема чужденеца с мен — каза Тоширо, когато ронинът влезе в пристройката. — Сложи му маската и му завържи ръцете зад гърба. И да си носи торбата с листата.
Нобуро окачи торбата със старите дрехи на Стив и листата на врата му. После го върза през кръста с въжето и подаде свободния край на пратеника.
— Да ви придружа ли до коня?
— Не, ти направи достатъчно — отвърна Тоширо. — Още веднъж ти благодаря, приятелю. За мен е чест да те познавам. Бъди сигурен, че ще похваля и теб, и хората ти пред шогуна.
Нобуро се поклони.
— За мен е достатъчна наградата да му служа. Нека ками ви осигурят спокоен път. — Той последва Тоширо навън и загледа как пратеникът поведе своя пленник по дървените стъпала към пътеката, след това се обърна надясно към дърветата, които лежаха зад пристройката. Когато отново погледна след тях, те вече бяха изчезнали в нощта.
Когато измина стотина метра, мъжът в черно, който водеше Стив за въжето, завързано около кръста му, се обърна и го погледна. Стив изпита внезапно предчувствие за опасност, но дори неговите рефлекси не бяха достатъчно бързи, за да избегне юмрука на Тоширо. Ударът, насочен с голяма точност, попадна в нервния център на врата му точно под ухото и го събори безчувствен на земята. Тоширо бързо върза краката на Стив и затича обратно към пристройката.
Тено, другата червена превръзка, на когото беше дадена задача да пази стаите, заети от куртизанката и нейните прислужнички, скочи и зае стойка за бой, щом чу стъпки по покритата с чакъл пътека. После, когато чу и три жабешки крякания, се успокои и отговори по същия начин. Шида, другият страж, се качи на терасата с жената. Качулката на наметалото й беше смъкната и лицето й не се виждаше. Докато Шида се вглеждаше в мрака, Тено й направи знак да мълчи, след това отвори плъзгащата се врата и я поведе покрай спящите прислужници във вътрешната стая.
Макар че вътре беше по-тъмно, отколкото навън, Клиъруотър можа да види спящите Су-шан и Нан-кхе; никоя от двете не беше помръднала, докато я беше нямало. Червената превръзка я изчака да свали покривалото си и да се пъхне под завивката, след това излезе.
Тено и Шиба се върнаха в пристройката. Сега, когато техният загадъчен посетител си беше отишъл, не се изненадаха да видят светлина откъм централния вход. Качиха се по стълбите и видяха от тавана да висят два затъмнени фенера с тесен вертикален отвор, от който към отворената врата струеше светлина. И тогава видяха тялото на Нобуро. Лежеше с краката към тях, главата му бе насочена към плъзгащия се параван, през който се отиваше на верандата отзад. Параванът беше широко отворен — застрашителен черен квадрат, пълен със скрити опасности.
Тено и Шида клекнаха от двете страни на Нобуро. Гърлото му беше прерязано от ухо до ухо. Лист хартия беше забоден в гърдите му с малка като игла кама. На листа пишеше: „Това очаква всеки ронин, който дръзне да се опълчи срещу Се-Ико“.
Двамата скочиха, ръцете им стиснаха дръжките на дългите мечове. Когато тръгнаха към отвора, мъртвешката тишина беше нарушена от две остри, сливащи се въздишки — като съскане на две биещи се змии. Това бяха последните звуци, които чуха Тено и Шида, и бяха издадени от две остри като бръснач стрели, които излетяха от тъмнината и се забиха в челата им. Двамата бяха мъртви още преди да паднат.
Секунда след като двамата паднаха на пода, облеченият в черно Тоширо се надвеси над парапета на верандата. После влезе в стаята, затвори паравана, издърпа телата на червените превръзки от двете страни на мъртвия Нобуро и ги прикова към пода със собствените им мечове. След това угаси фенерите и излезе, като не забрави да затвори паравана.
Оценката на Нобуро за пратеника беше проницателна и обезпокоително точна. Но Тоширо Хазе-Гава беше много повече от онова, което виждаше окото. Освен по-малко очевидните качества, с които беше надарен, той притежаваше и неподозирани сръчности и тази вечер те му бяха послужили добре. Когато стигна мястото, където беше оставил чужденеца, Тоширо видя, че той все още е в безсъзнание. Развърза краката на Стив, след това масажира точките на врата и раменете, за да го свести. Това продължи две или три минути. Когато Стив разтърси глава, Тоширо каза: