Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— По-високо.
Тя я вдигна почти до кръста. Плейнфолк не се срамуваха от голотата. Те се обличаха и спазваха известно приличие, но да са без дрехи не се смяташе нито за срамно, нито за смущаващо. Плейнфолк бяха силни и чувствени, но не бяха изпълнени с похотливо любопитство.
— Още.
Клиъруотър спокойно вдигна роклята над гърдите си. Не почувства нищо, защото излагането на тялото й пред тези чужденци със студени очи не означаваше нищо. Беше същото и с генералния консул. Макар че беше изгубила броя колко пъти той беше прониквал в нея, тя оставаше неопетнена. За мютите свещено беше вътрешното аз. Душата й беше обещана на облачния воин и щеше да остане такава.
— Обърни се.
Клиъруотър се обърна към маскирания самурай. Беше сигурна, че той е същият, който я беше огледал, когато беше в пещерата. Почувства, че никой от майсторите на желязо не изпитва към нея физическо влечение. Те я разглеждаха дори с известно отвращение. Тогава защо беше това любопитство към тялото й? Фактът, че има коса на главата и косми между бедрата си, където те нямаха, не можеше да е истинската причина, поради която я бяха отвлекли, бяха я пуснали без никакво обяснение — и сега отново беше в ръцете на същия човек и неговите съучастници.
Яма-Шита и неговите приятели я криеха в покрита носилка и в стаи без прозорци. Щом тези мъже криеха лицата си зад маски и бяха увити в черен плат, значи бяха противници на Яма-Шита. Нейното тяло с чиста кожа по някакъв начин беше станало важно и за двете страни.
— Покрий се.
Клиъруотър пусна роклята върху бедрата си. Маскираният самурай й подаде наметалото. Тя го уви около раменете си и се обърна към мъжа в черно. Тоширо премина на японски и заговори на ронина.
— Изпрати един човек от хората си да наблюдава прислужничките. Ако се събудят и вдигнат тревога…
— Ще се погрижа това да не стане.
— Добре. Искам да останеш навън и да продължиш да пазиш, докато говоря с тези двамата. Ако ми потрябва помощ, ще те извикам. Не искам никой да ме прекъсва. Ясно ли е?
Нобуро се поклони.
— Абсолютно.
Пратеникът отвори плъзгащата се врата на съседната стая и направи знак на Клиъруотър да влезе. Тя се поклони почтително, пристъпи напред — и ръката й се залепи на устата, когато видя облачния воин, коленичил на рогозката до затъмнения фенер.
Стив беше също толкова изненадан.
Тоширо посочи вдясно от Стив и му каза:
— Иди там.
Когато Стив се премести, пратеникът направи знак на Клиъруотър да заеме мястото му. Двамата застанаха коленичили с наведени глави. Самураят седна с лице към нея, протегна ръце и сложи длани върху бедрата си.
— Добре, изправете се! Имаме работа.
Те клекнаха на пети.
Тоширо посочи Стив.
— Този човек каза нещо, което искам да проверя. Ще ми отговаряш изчерпателно и само истината. Ясно ли е?
— Да, господарю.
— Добре. Това може изобщо да не те засяга, но ще ти кажа, че — той посочи Стив — ако този човек ме е излъгал дори малко, ти ще станеш свидетел на неговата незабавна екзекуция.
Клиъруотър се поклони и погледна скришом Стив. „О, мой любими облачни воине! Какво си казал?“
— Да започваме — каза Тоширо. — От подземния свят ли идваш, който те наричат Федерация?
— Не. Аз съм родена под синьото небе.
— Значи си мютка…
— Никога не съм твърдяла, че съм нещо друго, господарю.
— Какво е истинското ти име?
— Клиъруотър.
— А името на родителите ти?
— Дъщеря съм на Сън-Данс. Баща ми беше Тъндър-Бърд — велик воин.
— От кое племе си?
— От М’Кол, от кръвната линия на Ши-Карго.
Дотук добре. Втори рунд.
— Мъжът, който дойде с теб от небето и сега работи в Херън Пул — той Стивън Рузвелт Брикман ли е?
— Не. Той е Кадилак. И той като мен е от Плейнфолк, от племето М’Кол. Майка му е Блек-Уинг. Баща му беше Хеви-Метал.
— Какво ловувахте, когато Кадилак за първи път „дъвка кост“?
— Бързокраки.
— Как се казваше воинът, който го предизвика?
— Шакатак от Д’Вайн, от кръвната линия на Д’Троит.
— Кадилак ли го уби?
Клиъруотър се поколеба.
— Той се би смело и добре.
— Ще те попитам само още веднъж: той ли го уби?
— Не, господарю. Аз го убих.
— Каква е връзката ти с Мистър Сноу?
— Той е мой учител и защитник.
— Агент ли е той на федерацията Амтрак?
— Не, господарю. Той мрази Федерацията и всичките й дела. Заклел се е да използва цялата си сила срещу нея, докато и последният му дъх не напусне тялото му.
Външно Тоширо изобщо не се промени, но вътрешно рухваше така бързо, както рухваше и сценарият, който беше представил пред шогуна. Всеки отговор на тази тревна маймуна потвърждаваше претенцията, направена от омразния „мексиканец“. Вместо да му дава саке, когато започна да изказва мнението си, трябваше да му отреже езика…