Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Пратеникът помисли върху отговора на Стив, после погледна към ронина. Нобуро отговори с леко кимване.
— Добре. Ще видим какво има да каже тя.
Беше ред на Стив да се изненада.
— Тя е тук?
— Да. Днес имаш късмет.
Наистина умен човек.
Тоширо се обърна към ронина и отново заговори на японски.
— Доведи веднага жената тук и я дръж в съседната стая, докато не я извикам да я разпитам.
— Да вържа ли ръцете на чужденеца? — попита На-буро също на японски.
Тоширо потисна усмивката си.
— Не. Той е пепелянка, но мисля, че зная как да се справя с него. Ако намерим начин да го сложим в пазвата на нашите врагове, той — може да ни бъде от голяма полза.
— А след това?
— След това с голямо удоволствие лично ще извадя отровните му зъби.
Когато не разбираш езика на противниците си, е все едно да играеш „Застреляй мют“ с вързани очи. Стив гледаше как Нобуро се поклони и след това тръгна към вратата. По някаква причина тези хора сваляха обувките си всеки път, когато влизаха вътре. Той също беше накаран да остави своите на верандата. Странни хора. Стив се обърна към мъжа в черно и се зачуди как ли изглежда лицето му.
— Вижте… мога ли да говоря откровено?
Никакъв отговор. Стив опита отново.
— Самураят капитан ме предупреди, че чужденците като мен не бива да задават въпроси, но има няколко неща, които трябва да изясним.
— Какви например?
— Е, би помогнало, ако знам името ви.
— Това не е необходимо.
— Добре. Тогава… кажете ми просто какво е вашето място в цялостната схема.
— И това не е необходимо да знаеш — отговори Тоширо. — Онова, което трябва да ти е ясно, е, че животът ти е в мои ръце. Ако реша да те използвам, екзекуцията ти ще се забави. Ако следваш моите заповеди и помогнеш да доведем тази операция до успешен край, екзекуцията може да се отложи дори безкрайно дълго.
— Означава ли това, че ще се върна у дома?
— Това зависи от теб.
Стив реши, че на този етап е най-добре нещата да останат неуточнени, и каза:
— Добре. Но позволете да ви дам един съвет. Щастлив съм да изпълнявам заповедите ви, но познавам онези двамата. Зная как работят умовете им. Така че мога да предложа няколко идеи, за които не сте помислили.
Нахалната самоувереност на облачния воин наистина беше непоклатима. От начина, по който говореше, човек би помислил, че двамата са равни! Тоширо скръцна със зъби и пое дълбоко дъх.
— Мисля, че малко избързваш, приятел. Засега няма никаква сделка. Ако не успееш да ме убедиш, че маскираната жена е мют, ще умреш още преди да изгрее слънцето.
Клиъруотър се вцепени от ужас, когато се събуди и видя в спалнята си маскирания самурай. Отдръпна се, когато той коленичи до нея, но самураят показа с жест, че няма да й направи нищо. После тихо й каза на бейсик, че един самурай, загрижен за нейното бъдеще, я чака и желае да говори с нея. И че ако тя отиде доброволно, той ще й осигури безопасно завръщане. Като видя, че Клиъруотър се колебае, самураят я увери, че двете й пазачки са упоени и няма да се събудят преди зори, когато тя ще бъде отново в леглото. Клиъруотър сложи наметалото върху тясната си памучна рокля, смъкна качулката си, така че лицето й да не се вижда, и взе сандалите с дървени подметки.
Самураят, чийто глас и телосложение тя като че ли разпознаваше, отвори плъзгащата се врата на преддверието и я преведе покрай Су-шан и Нан-кхе. Двете се бяха изтегнали върху тънките постелки и дишаха тежко. Клиъруотър стъпи боса на верандата, последва самурая покрай няколко други стаи и когато слязоха на извиващата се пътека, обу сандалите. Луната беше залязла и пощенската станция бе забулена в почти пълна тъмнина, но тъй като беше заведена в стаята си още по светло, Клиъруотър помнеше, че пътеката води до малка пристройка, разположена отделно от другите сгради. Никаква светлина не излизаше от прозорците, но когато стигнаха по-близко, тя видя две червени превръзки на пост отвън. Единият мъж отвори плъзгащата се врата и се поклони, когато тя и самураят се качиха по стълбите, свалиха сандалите си и влязоха.
Вътре до един фенер седеше увит в черно мъж. Виждаха се само очите му. Когато вратата се затвори, мъжът каза:
— Свали си наметалото и застани на светло.
Клиъруотър пусна наметалото да падне на пода — то се плъзна по гърдите й, уви се меко над корема и бедрата и падна на пода. Косата й, сега разпусната, обгръщаше лицето и гърлото й като в рамка. Тя я отметна върху раменете си.
Очите на мъжа в черно блеснаха за момент в светлината на фенера. Той й посочи да вдигне подгъва на роклята. Клиъруотър се наведе и я вдигна до бедрата.