Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Роз застана мирно. Мъжът — с високо чело и слаби, ъглести черти — й направи знак да седне на стола пред бюрото. Самият той остана прав, хвана ръце зад гърба си и се заразхожда бавно около нея, като хищник, който обикаля около изтощената си жертва.
— Ти не знаеш кой съм — каза Карлстром. — Но аз мога да те уверя, че знам всичко, което трябва да се знае за теб и за твоя брат, и трябва да имаш това наум, преди да отговориш на въпросите, които ще ти задам. Всеки опит да скриеш информация ще има неприятни последици. Ясно ли е?
Роз кимна.
— Стив вече не е на нива А. — Карлстром я фиксира с пронизващ поглед. — Но предполагам, че това вече ти е известно.
Роз пребледня, но не отговори.
— Както си мислех. — Карлстром мина между Роз и бюрото, след това отиде зад нея. — Проучих записаните на лента рапорти за психосоматичното нараняване, което си имала, когато брат ти е бил свален миналия юни. И съм сигурен, че оттогава си била подложена на още страдания. — Той замълча, но тя не каза нищо. — Разбирам. Предпочиташ да не говориш. Добре. Погледни това. — Карлстром обърна към нея монтиран на поставка видеоекран и натисна бутона на пулта. Появи се една цветна линия, разшири се и изпълни целия екран. Беше картина на Роз, направена със скрита видеокамера. Тя лежеше на една страна в леглото и спеше, завивките бяха издърпани чак до брадичката й. Образът беше ясен, всеки детайл — отчетлив; хората, които учеха, спяха на запалени лампи както всички.
Роз се видя да спи с полуотворена уста, видя мускулите на лицето й да се напрягат и да издават беззвучен вик, после видя дупка в бузата си от невидимата стрела от арбалет. Завъртя глава — видя се изходната рана на другата буза, — след това стана и стисна бузите си. Кръв течеше през пръстите й, капеше по китките й. Тя изрита одеялото и побягна извън обхвата на камерата — към банята.
Картината се смени. Следващата камера обхващаше мивката и общите душове. Роз се запита какви други дейности са записали след инсталирането на камерите. А може би имаше скрити очи навсякъде — не само за нея, но за да следят целия клас? Цялото училище? Къде свършваше всичко това?
На екрана тя бързо огледа лицето си в огледалото, монтирано над мивката. Ръцете и бузите й бяха покрити с кръв. Тя пусна водата, изплакна кръвта от устата си, след това извади хартиени кърпи от близката аптечка и почисти лицето и ръцете си. Видя се да разглежда лицето си в огледалото и мълчаливо си спомни момента и изненадата, която беше почувствала и която сега й показваше екранът.
Скритата камера увеличи образа й, докато тя разглеждаше лицето си отблизо. Раните се затваряха пред очите й. След минута кожата беше цяла; имаше само леко ожулване на мястото, където стрелата беше пронизала бузите й. Тя го разгледа внимателно, очевидно се съмняваше във видяното, след това само вдигна рамене и изплакна устата си да изчисти последните следи от кръв.
Лентата превключи на широкообхватен кадър от камера, насочена към леглото й. Дисплеят на цифров часовник в горния десен ъгъл на екрана показваше, че е било 06.30. Около нея се движеха нейни колежки, повечето по нощници. Роз се видя да обяснява на Джина Блакуел — студентка на съседното легло, — че от носа й била потекла кръв.
Карлстром натисна бутона за изключване.
— Забележително. — Той седна зад бюрото и я загледа над събраните си пръсти. — Да смятам ли, че вече си готова да приемеш това като истински запис на случилото се?
— Да — прошепна Роз.
— Да, сър — поправи я Карлстром.
— Извинете, сър. Не исках да…
Карлстром й махна да млъкне.
— Прав ли съм да предположа, че когато си получила тези рани, си имала мисловен контакт с брат си? Би ли казала например, че си могла да си представиш мястото, както и, хм… състоянието, в което се е намирал той?
— До известна степен да, сър. Понякога това е неясно, нефокусирано впечатление, друг път е такова, сякаш наистина съм там.
Карлстром прие това с лека усмивка.
— Като когато Клиъруотър влиза в колибата при брат ти. Картина, която си видяла много ясно.
Роз се изчерви. Този човек я беше излъгал, когато каза, че знае всичко. Което означаваше, че те вероятно имат картини, които показват как тя сваля гащеризона на Стив. От мисълта, че студенооки чужди хора са наблюдавали всяко нейно действие, слушали са всяка нейна дума, й се доповръща.
— Можете ли да си говорите? — попита мъжът.
— Понякога чувам глас, но това не е като разговор. Чувствам мислите му да влизат в главата ми, споделям неговите емоции, виждам онова, което вижда той. Но мисля, че моят ум е този, който изразява всичко това с думи.