Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Чизъм беше таен агент на АМЕКСИКО — свръхсекретна организация, към която Стив се беше присъединил в началото на март. Със само четири месеца служба Стив беше, както ги наричаха в организацията, „голишарче“ и щеше да е такъв още доста дълго. Чизъм от години беше опитен „мексиканец“, но за разлика от Стив, никога не беше излизал на повърхността. Той работеше в секцията, изпълняваща вътрешни задачи — две от сегашните му дела носеха имената на Стив и Роз Брикман.
След пристигането на Роз във вътрешния щат У да изкара втората, по-висша фаза на медицинското си образование, Чизъм беше натоварен да работи с нея. После, когато брат й се върна във Федерацията през четвъртото тримесечие на 2989, той започна да работи и с него.
Фактът, че Чизъм имаше „досиета“ за тях, не означаваше, че знае всичко. Първото семейство, което контролираше достъпа до данните, съхранявани в КЪЛЪМБЪС, разпространяваше информация само на база „необходимо да се знае“. Никой не беше сметнал за нужно да му обясни защо трябва да измами тези двама младежи. Освен основните биологични данни и квалификационни профили единствената друга информация, която успя да получи, беше фактът, че и двамата са програмирани на ранна възраст и са класифицирани като „чувствителни“
Това рядко качество беше достатъчно да влязат в списъка СТ, но можеше да има и други фактори, за които той не беше осведомен. Двамата например можеше да не са родни брат и сестра. Наличието на блокировки на ума предполагаше, че яйцата, поставени в утробата на Ани Брикман, може би не са оплодени със семе на Генералния президент. Или може би нито един от двамата не бе имплантиран в Ани и износен до термина. Може да бяха сменени с родените от нея бебета — или може би тя се бе съгласила да действа като тяхна заместник майка-настойница.
Възможностите бяха безброй. От предишни задачи Чизъм знаеше, че в Института за живот стават странни неща.
Само Фран — техният контрольор и негов настоящ шеф — имаше достъп до цялата история. И като всички контрольори, Фран беше Семейството. И не само това — тя беше тясно свързана с Генералния президент — едно указание, че Роз и Стив може би са много по-важни, отколкото предполагаше той.
Вечерта Роз Брикман беше извикана при директора на училището. Когато влезе във външния кабинет, където през работно време няколко административни помощници изграждаха защитната линия срещу посетители, които искаха да се вмъкнат в светилището, Роз видя директора Ръсел Уоксман наведен над видеодисплея да чука по клавиатурата. Почака, докато Уоксман вдигне глава от екрана, представи се и показа идентификационната си карта. Директорът я погледна бегло и й каза да влезе и че ще дойде след малко.
В облицованата с дърво и с килим на пода стая я чакаха един мъж и една жена, облечени в гащеризони от черно и сребърносиньо — стандартното облекло, носено от сътрудниците на АМЕКСИКО. Роз ги знаеше като специални следователи от Правния отдел на АМЕКС — бяха я посетили в частната болница на медицинското училище след появата на загадъчните рани в дясната й ръка и в главата. И разбра защо Уоксман беше предпочел да остане отвън — искаше да стои настрана, за да не се замесва.
Мъжът я помоли да му покаже идентификационната си карта. Роз я подаде без колебание. Жената й каза, че нейната помощ е необходима във връзка с извършващо се разследване. Роз изтъкна готовността си да помогне по всеки възможен начин; след това я качиха в частния асансьор на директора и я свалиха на спирката на подземната железница за медицинското училище.
След пътуване, което включваше смяна на две совалки, Роз и двамата й мълчаливи спътници пристигнаха на безименна станция на метрото, чиито стени бяха покрити с черен мрамор. Един асансьор ги откара на ниво три–1 в кабинет, който, ако се съдеше от цветната схема на облицованите с мрамор коридори на подземната станция, застлания с килим асансьор и луксозното обзавеждане на стаята, трябваше да е в Черната кула. Това беше леговището на мъже и жени от организацията, жиците с идентификационни карти от висок клас и просторни квартири в новите жилищни комплекси.
— Влизай — каза мъжът. — Ще дойдем да те вземем.
Роз изпита облекчение като чу, че „ще дойдат“. Това беше първата окуражаваща дума, откакто Чизъм й беше съобщил неприятната изненада пред аудиторията. От онзи момент беше притеснена. Влезе през въртящата се врата и се озова в съседния кабинет.
Зад бюрото стоеше мъж с черен и сребърносин гащеризон. Но ръкавите му бяха изпъстрени със златна жица — знак, който показваше, че е от най-големите началници.