Майсторите на желязото

— Не, не се тревожи. Тези хора не се интересуват от такива пикливи неща. Има само едно, което искат да знаят — какво става между вас двамата. Стига де… знаеш какво искам да кажа.

— Може би. Каква беше твоята история?

— Просто им казах някои неща, които Стив ми разказа за начина, по който вие двамата, такова…

Стигнаха до аудиторията и Роз се обърна и го погледна.

— За връзката?

— Да — бързо каза Чизъм. — Работата е, че искат да те видят. Да ти зададат някои въпроси.

— Защо просто не ме извикат? Защо пращат теб?

— Може би си мислят, че няма да се съгласиш. Виж, не разбирам много от тези работи, но мисля, че е трудно да се докаже нещо. Можеш да им кажеш каквото си щеш.

Роз го погледна студено.

— Какво ги кара да мислят, че ще говоря само за да ти спася кожата?

Чизъм вдигна рамене.

— Ти не трябва да правиш нищо, но… — Нова, по-остра нотка на отчаяние прозвуча в гласа му. — Бъди честна, Роз. Единствената причина, поради която затънах до гуша във всичко това, е да ви събера със Стив.

— Да. — Вече бяха сами в коридора. — Трябва да влизам. — Тя отстъпи заднишком. — Наистина си много гаден, Джон. Приятен ден.

— Чакай…

Вратата на аудиторията се затръшна пред лицето му.

Чизъм се отдалечи с усмивка към ниво едно–1. Беше съвсем лесно, особено с човек, за когото се предполага, че е телепат.

Въпреки душевната й връзка с брат й, и двамата се бяха оказали лесни. След уредената от Чизъм среща между тях Стив беше изгубил статуса си на планерист и беше прехвърлен на нива А. Беше му казано, че това е наказание за изразяване на съчувствие и загриженост към мютите — неговите похитители и постоянни врагове на Федерацията, но всъщност това беше част от обработка, с която трябваше да се формира умът му за следващата „задача“.

Към края на третия месец от неговата тригодишна присъда Чизъм се облече като лекар от ниво А и скалъпи една „случайна среща“. Когато Стив попита за причината за понижението му, Чизъм посочи обвинението на Роз и Стив захапа куката. И по-късно, когато Карлстром, ръководителят на АМЕКСИКО, каза на Стив, че Роз доброволно е признала всичко, Стив също беше повярвал.

Но нищо от това не беше вярно. Роз не беше казала нищо на никого. Не беше необходимо да казва: срещата й със Стив в Сантана Дийп беше записана на видеолента. Всички лъжи бяха част от план, разработен от безличните марионетки в Черната кула. Роз и Стив бяха просто два неизвестни номера, чийто живот беше манипулиран още от раждането — и те вероятно щяха да умрат, без да научат, че са били в списъка за специално третиране.

Стив Брикман беше странен младеж. Докато Чизъм го обработваше преди срещата с Роз, той не спираше да дрънка за мютска магия и въпреки това бе готов да пренебрегне връзката си със сестра си. Точно затова стана възможно да ги използват един срещу друг. Умът на Роз беше отворен и готов да комуникира, докато Стив беше затворил своя.

„И кой може да каже, че не е прав? — мислеше Чизъм. — С Първото семейство, което ти казва какво да мислиш във всеки момент от деня, е трудно да подредиш ума си, без някой да се рови в главата ти.“