20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Господин Гримо — каза принцът, — моля ви във ваш интерес да не попадате в обсега на ръката ми.
Гримо се поклони и се оттегли в края на стаята.
— Шт, шт, ваше височество! — каза Ла Раме. — Дайте ми бесилката си, аз ще я изостря с моя нож.
— Вие ли? — попита принцът и се засмя.
— Да, аз; нали това желаехте?
— Без съмнение. Но това ще бъде още по-смешно. Заповядайте, мили ми Ла Раме.
Ла Раме, който не разбра възклицанието на принца, изостри извънредно грижливо крачето на бесилката.
— Така! — каза херцогът. — Сега направете една дупчица в пода, докато аз намеря престъпника.
Ла Раме коленичи с единия крак и издълба дупчицата.
В това време принцът окачи рака на нишката.
После заби бесилката насред стаята и избухна в смях.
Ла Раме също се засмя от все сърце, без да знае защо се смее, а пазачите пригласяха.
Само Гримо не се смееше.
Той се приближи до Ла Раме, показа му рака, който се въртеше на нишката, и каза:
— Кардинала!
— Обесен от негово височество херцог дьо Бофор — продължи принцът, като се смееше още по-високо, — и от кралския тъмничен надзирател ЖакКризостом Ла Раме.
Ла Раме извика от ужас, спусна се към бесилката, изтръгна я от пода, счупи я на малки късчета и я изхвърли през прозореца. Изгубил ума и дума, той искаше да изхвърли и рака, но Гримо го взе от ръцете му.
— Добър за ядене — каза той и го сложи в джоба си.
Херцогът изпита толкова голямо удоволствие от цялата тая сцена, че почти прости на Гримо ролята, която беше изиграл. Но като размисли през деня за намерението на пазача си и като му се видя, че то е лошо, той изпита още по-голяма омраза към него.
Но за най-голямо отчаяние на Ла Раме историята с рака се разнесе не само в кулата, но и извън нея. Господин дьо Шавини, който в дъното на душата си мразеше силно кардинала, се погрижи да разкаже анекдота на двама-трима благонамерени приятели, а те го разгласиха веднага.
Благодарение на това господин дьо Бофор се чувствуваше напълно щастлив в продължение на няколко дни.
Между това херцогът забеляза сред пазачите си един човек с много добродушно лице и започна да го ласкае, още повече, че с всяка минута Гримо му ставаше все по-противен. И така, една сутрин, когато херцогът приказваше от известно време насаме с тоя човек, влезе Гримо, погледна какво става, приближи се почтително до пазача и принца и улови пазача подръка.
— Какво искате от мене? — запита херцогът грубо. Гримо отведе пазача на четири крачки и му посочи вратата.
— Вървете! — каза той. Пазачът се подчини.
— О, но вие сте непоносим! — извика принцът. — Аз ще ви накажа.
Гримо се поклони почтително.
— Господин шпионин, ще ви строша кокалите! — извика принцът раздразнен.
Гримо се поклони, като отстъпваше.
— Господин шпионин — подзе херцогът, — ще ви удуша със собствените си ръце.
Гримо се поклони, като продължаваше да отстъпва.
— И без да отлагам, още сега — продължи принцът, като смяташе, че е най-добре да свърши веднага.
И той протегна сгърчените си ръце към Гримо, който се задоволи да избута пазача навън и да затвори вратата след него.
В същото време той почувствува върху раменете си ръцете на херцога, твърди като железни клещи; вместо да вика за помощ или да се защищава, той приближи бавно показалеца си до устните и каза полугласно, с подкупваща усмивка:
— Шт!
Движение, усмивка, дума — това беше толкова рядко нещо от страна на Гримо, че негово височество се смръзна на мястото си от учудване.
Гримо се възползува от тая минута, извади от хастара на палтото си прелестно писъмце с аристократичен герб, което не беше изгубило напълно първоначалното си благоухание, и го подаде на херцога, без да продума.
Още повече учуден, херцогът пусна Гримо, взе писъмцето и като позна почерка, извика:
— От госпожа дьо Монбазон!
Гримо кимна утвърдително.
Херцогът разкъса бързо плика, прекара ръка по очите си, толкова беше заслепен, и прочете следното:
„Мили херцоже,
Можете да се доверите напълно на любезния човек, който ще Ви предаде това писмо. Той е слуга на един предан ни благородник, който гарантира за него, защото е изпитал верността му в продължение на двадесет години служба. Той се съгласи да постъпи на служба при Вашия тъмничен надзирател и да се затвори с Вас във Венсен, за да подготви и улесни Вашето бягство, с което ние се заемаме. Минутата на освобождението наближава; въоръжете се с търпение и смелост и помнете, че въпреки времето и раздялата, всичките Ви приятели са запазили предишните си чувства към Вас.
Изцяло Ваша и неизменно доброжелателна