20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Представлението продължи.
— Господа — каза херцог дьо Бофор, който се възползува от настъпилото дълбоко мълчание, за да обяви програмата на третата част, — вие всички си спомняте, че господин херцог дьо Гиз научи всички парижки кучета да скачат в чест на госпожица дьо Поне, която провъзгласи за първа хубавица на света. Е, добре, господа, това не беше нищо, защото животните се подчиняваха механично и не знаеха да правят разделение (господин дьо Бофор искаше да каже различие) между тия, за които трябваше да скачат, и тия, за които не трябваше. Писташ ще ви докаже на вас, както и на господин коменданта, че той стои много по-високо от събратята си. Господин дьо Шавини, бъдете тъй любезен да ми дадете за малко бастуна си.
Господин дьо Шавини му го подаде. Господин дьо Бофор постави бастуна хоризонтално на един фут от пода.
— Писташ, приятелю мой — каза той, — направете ми удоволствието да скочите за госпожа дьо Монбазон.
. Всички се засмяха: те знаеха, че когато го арестуваха, господни дьо Бофор беше открито любовник на госпожа дьо Монбазон.
Писташ скочи веднага весело над бастуна.
— Но, струва ми се — каза господин дьо Шавини, — че Писташ прави същото, което правеха събратята му, когато скачаха за госпожица дьо Поне.
— Почакайте — каза принцът. — Писташ, приятелю мой, скочи за кралицата.
И той повдигна бастуна шест пръста по-високо. Кучето прескочи почтително бастуна.
— Писташ, приятелю мой — продължи херцогът, като повдигна бастуна на още шест пръста, — скочете за краля.
Кучето се засили и въпреки височината прескочи леко.
— А сега внимание! — продължи херцогът, като свали бастуна почти до пода. — Писташ, приятелю мой, скочете за
ilustrissimo facchino Mazarini di Piscina.
Кучето обърна задника си на бастуна.
— Е, какво значи това? — каза господин дьо Бофор, като описа полукръг от опашката до главата на животното н му показа отново бастуна. — Скочете де, господин Писташ!
Но Писташ направи полукръг като първия път и показа задника си на бастуна.
Господин дьо Бофор повтори същата маневра и същия израз, но тоя път търпението на Писташ се изчерпа; той се хвърли яростно на бастуна, изтръгна го от ръцете на принца и го счупи със зъби.
Господин дьо Бофор взе двете парчета от муцуната му и ги подаде най-сериозно на господин дьо Шавини, като се извини много и каза, че представлението е свършило, но че ако заповядат след три месеца на друго представление, Писташ ще научи нови номера.
След три дни Писташ беше отровен.
Търсиха виновния, но, разбира се, не го намериха. Господин дьо Бофор поръча да му издигнат паметник със следния надпис:
„Тук почива Писташ, едно от най-умните кучета, които са съществували някога“.
На тая похвала не можеше да се възрази нищо: господин дьо Шавини не се възпротиви на това.
Но тогава херцогът заговори съвсем високо, че на кучето му са опитали отровата, предназначена за него самия; и веднъж следобед той легна в кревата, като викаше, че има колики и че Мазарини го е отровил.
Тоя нов номер стигна до ушите на кардинала и го уплаши много. Венсенската кула минаваше за много нездравословна: госпожа дьо Рамбуйе беше казала, че стаята, в която бяха умрели Пюилорен, маршал Орнано и великият приор дьо Вандом, е също като арсеник; тая дума се повтаряше от всички. И така кардиналът заповяда да опитват виното и месото, поднасяни на затворника. Именно тогава офицерът Ла Раме беше поставен при херцога, за да опитва яденето и пиенето пред него.
Но господин дьо Шавини не прости на херцога дързостите, които бяха изкупени вече от невинния Писташ. Той беше любимец на покойния кардинал; говореха дори, че е негов син; значи трябваше да разбира малко от тирания. Той започна да отмъщава на херцога; поръча най-напред да му отнемат всички железни ножове и сребърни вилици и да му дадат сребърни ножове и дървени вилици. Господин дьо Бофор се оплака; господин дьо Шавини заръча да му предадат, че тъй като тия дни кардиналът казал на госпожа дьо Вандом, че синът й е във Венсенската кула за цял живот, сега той се страхува да не би при тая печална новина затворникът му да направи опит за самоубийство. Петнадесет дни по-късно господин дьо Бофор видя, че отстрани на пътя, който водеше към мястото за игра на топка, са посадени два реда дръвчета, дебели колкото малкия пръст; попита какво значи това, отговориха му, че дърветата са посадени, за да може един ден да си почива в сянката им. Най-после една сутрин при него дойде градинарят и уж да го зарадва, му съобщи, че му е заповядано да посади за него аспержи. Както всеки знае, днес аспержите израстват за четири години, а тогава при не толкова усъвършенствувано градинарство те израстваха за пет години. Тая учтивост вбеси господин дьо Бофор.