Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Отидохме в един уединен ресторант, навътре в Пок Фу Лам, достатъчно далеч от туристическите райони на острова, за да привлича само най-безстрашните любители на забележителности. Кварталът общо взето бе бедняшки, ала ми харесваше. Неговите порутени четириетажни сгради с избеляла и олющена от десетилетията субтропическа влага боя, с орнаментирани балкони и перила ми се струваха в известен смисъл странно горди, даже предизвикателни, по-красиви от марковото богатство и могъщество на източните райони. Едър, брадат и най-вече бял, Докс определено не изглеждаше на място сред другите посетители, обаче като че ли не го беше грижа. Менюто бе само на китайски, но аз можех да чета езика и поръчах.
— Какво е това? — попита Докс, когато донесоха супата и започнахме да се храним. — Вкусно е.
— А е и полезно за теб — осведомих го. — Треньорът на китайските олимпийски бегачи е хранил с такава супа най-добрите си спортисти.
— Наистина ли? От какво е?
— Обичайните съставки. Изворна вода. Планински зеленчуци. Кръв от костенурка и гъсенична гъба.
Той се вцепени с вдигната към устата лъжица.
— Сериозно ли говориш?
— Е, поне така пише в менюто.
Докс като че ли размишляваше.
— Китайските бегачи са бързи. Щом е полезно за тях, предполагам, че и аз мога да похапна — и усмихнато доизлапа остатъка.
Не бях изненадан. Бях го виждал да се храни със също толкова необикновени неща в Афганистан. Винаги с охота.
Когато свършихме със супата, го помолих да ми обясни какво става.
— Виж сега — облегна се назад той. — Няма да повярваш на какви неща са ме научили. Мога да фалшифицирам документи, да прониквам в компютърни мрежи, да отключвам ключалки, да се справям с печати… И не само ме научиха, но ми дадоха и играчките! Имам цветен лазерен ксерокс за двайсет и пет хиляди долара, специална хартия, мастила, холограми, устройства за кодиране на магнитни ленти, загряваш ли, готин, мога да ти избарам такъв фалшификат, че да ти се изправи косата! Ако ти трябва нещо, само ми кажи.
— Не си дошъл тук да подбиваш пазара на фалшиви документи, нали?
На лицето му плъзна усмивка и се зачудих дали Докс не е стигнал до заключението, че зад случайните ми язвителни забележки всъщност се крият нежни чувства. Пълна перверзия!
— Оня ден имах странна среща с един тип — ухили се той. — Дошъл да ме види чак в Банкок, където си почивах. Представи се като Джонсън. Обаче истинското му име е Кроули. Чарлс Кроули. Трети. Представи си що за семейство може да увековечи такова тъпо име, след като биха могли да го кръстят с повече фантазия, например Докс.
— Как научи истинското му име?
Докс се ухили още по-широко.
— Мамка му, надуших лъжите му от километри. Затова се престорих, че се обаждам по мобифона си, докато приказвахме. А всъщност го снимах.
Явно имаше телефон с вграден дигитален фотоапарат. На времето човек трябваше да се безпокои само за случайния любител с камера, като Запрудър4, или онзи тип, който заснел как полицаите пребиват Родни Кинг. А сега всеки имаше мобифон, мама му стара. Извадих мобифона, който бях конфискувал.
— С този ли?
Докс кимна с глава.
— Хайде, погледни.
Включих го и зачаках. Да, това беше „Ериксон“ Р900, нов и лъскав, с вграден фотоапарат и още какво ли не. Подадох му го. Той натисна няколко бутона и ми го върна. Видях изненадващо ясна снимка на трийсетинагодишен бял мъж с фини черти, къдрава пшениченоруса коса, сини очи, тънък нос и още по-тънки устни. Снимката бе направена под странен ъгъл, явно незабелязано.
— Скапаняк с лице на пор, нали. Имам още няколко, ако искаш да го разгледаш хубаво. Просто натисни ей оня бутон за придвижване напред.
Послушах го и прехвърлих снимките, за да получа по-добра представа за Кроули. Фотографиите невинаги са точни изображения. Ако видиш повече от една, увеличаваш шанса да познаеш въпросната личност на живо. Започвах да си мисля, че може би тъкмо това щеше да се наложи.
Когато свърших, изключих мобифона и го подадох на Докс. Той все още се усмихваше.
— Ако искаш, мога да препратя снимките направо на твоя мобифон. Или на имейла ти. По дяволите, ако ти се ще да се позабавляваш, можем да изтипосаме лицето на стария Кроули в който чатрум поискаш! Идиотът хич и не разбра какво правя. Жалко, че не върви в крак с развитието на съвременната техника.
— Кой е той? — попитах.
— Ами, в биографията му пише, че работел в консулския отдел на държавния департамент.
Не успях да се въздържа и се усмихнах.
4
Ейбрахам Запрудър — авторът на единствения запис на цялото убийство на президента Кенеди. — Б.пр.