Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Жозефин Кортес съм аз. Самата аз. Жозефин Кортес е спечелила осем хиляди и дванайсет евро.
Стиснах чантата под мишница и реших да отида да внеса парите в банката. Веднага. Добър ден, господин Фожрон, познайте какво ме води при вас? Осем хиляди и дванайсет евро! Е, какво ще кажете, господин Фожрон, край на конфузните разговори по телефона, край на „как смятате да се справите, госпожо Кортес“. Ами ей така, господин Фожрон! Като работя с прекрасната, чудесна, очарователна Одри Хепбърн! След което при същите условия бих могла да ви поразведа из живота на Лиз Тейлър, Катрин Хепбърн, Джийн Тиърни, а защо не и Гари Купър или Кари Грант? Те са ми приятели. Споделят с мен тайните си. Искате ли да кажа нещо с просташкия акцент на Гари Купър? Не? Добре... А този чек, господин Фожрон, дойде точно навреме! Тъкмо преди Коледа.“
Жо ликуваше. Вървеше по улицата и продължаваше мислено да разговаря с господин Фожрон. Движеше се с танцова стъпка по тротоара, но изведнъж се смръзна и се вкамени от ужас с ръка на сърцето. Пликът! Ами ако го е загубила? Отвори леко чантата си и видя белия плик, спокоен, дебеличък, благодатен, сгушен между връзката ключове, пудрата, пакетчето дъвки и кожените ръкавици, които никога не слагаше. Осем хиляди и дванайсет евро! „Я да взема такси - каза си тя. - Ще отида до банката с такси. Не искам да се притеснявам в метрото и да се боя да не ме оберат...“
Обир в метрото!
Сърцето й се разтупа неудържимо, гърлото й пресъхна, по челото й изби пот. Пръстите й пак затършуваха в чантата за плика, намериха го, опипваха го отново и отново. Тя въздъхна с облекчение, сърдечният й ритъм се нормализира, докато прекарваше ръка по плика.
Спря такси, каза адреса на банката си в Курбвоа. Първо ще скъта на сигурно място осемте хиляди и дванайсет евро, а после... после ще поглези момичетата! Коледа, Коледа! Джингъл белс! Джин-гъл белс! „Благодаря ти, Господи, благодаря ти, Господи! Който и да си, където и да си, ти, който бдиш над мен, който ми даде смелостта и силата да работя, благодаря, благодаря.“
В банката попълни вносната бележка и докато изписваше сумата от осем хиляди и дванайсет евро, не се сдържа и се усмихна с гордост. Отиде при касиера и се осведоми дали господин Фожрон е тук. Нямало го, излязъл да се види с клиенти, но щял да се върне към седемнайсет и трийсет. „Кажете му да ми се обади, аз съм госпожа Кортес“, помоли Жозефин и щракна закопчалката на чантата си.
Щрак! Госпожа Жозефин Кортес привиква господин Фожрон.
Щрак! На госпожа Жозефин Кортес не й пука от нищо.
Щрак! Госпожа Жозефин Кортес е ВИП.
Издателят, на когото предаде превода си, беше във възторг. Отвори папката, потри ръце с думите:
- Да видим... да видим. - Наплюнчи пръст и прелисти една-две страници, прочете ги и доволен вдигна глава. - Добре е, четивно, елегантен изказ, изискан като рокля на Ив Сен Лоран!
- Одри ме вдъхнови - изчерви се Жозефин, която не знаеше какво да отговори на всичките тези комплименти.
- Недейте да скромничите, госпожо Кортес. Вие сте истински талант... Ще приемете ли друга подобна поръчка?
- Да... разбира се!
- Възможно е да ви се обадя съвсем скоро... Сега може да се качите на етажа над нас в счетоводството, за да си вземете парите.
Подаде й ръка, тя я хвана като корабокрушенец, който се вкоп-чва в спасителна лодка насред бурното море.
- Довиждане, госпожо Кортес...
- Довиждане, господин...
Беше забравила името му. Пое към асансьора, към счетоводството. И...
Не повярва на очите си.
„А сега - каза си тя на излизане от банката - пълен напред към търговския център в Дефанс и щедри подаръци за момичетата. Скъпите ми дъщерички няма да бъдат лишени от нищо за Коледа, нещо повече, ще бъдат облагодетествани наравно с братовчед си Александър!“
Осем хиляди и дванайсет евро! Осем хиляди и дванайсет евро...
Минаваше покрай витрините на магазините, кокореше очи, стиснала портфейла с кредитната си карта. Да поглези Зое, Ортанс, да ги шашне с подаръци, да разведри с усмивки децата, останали без татко си за коледните празници. С едно махване на магическата карта аз, Жозефин, ще им бъда и майка, и татко, и Дядо Коледа. Ще им върна вярата в живота. Не искам и те като мен да изживеят същите тревоги. Искам да заспиват вечер с мисълта, че мама е тук, мама е силна, мама бди над нас, нищо лошо не може да ни се случи. .. Господи, благодаря за тази сила! Жозефин говореше все по-често с Господ. „Обичам те, Господи, пази ме, не ме забравяй, мен, която те забравям толкова често.“ Понякога й си струваше, че той слага ръка на главата й и я гали.
Разхождаше се край украсените с гирлянди и коледни елхи магазини, в които сновяха белобради дебелаци с червени пелерини, и редеше благодарности към Господ, звездите, небесата, но не се осмеляваше да влезе. Трябваше да задели сума за данъците!