Жълтите очи на крокодилите

Рьоне гледаше с много лошо око на брака на Марсел с Анриет. Според него, като принуди Марсел да подпише предбрачен договор, тя го бе направила свой заложник. Марсел падна в капана с вързани ръце и крака. Съвпадение на цялото състояние и отделна клауза, според която всеки от съпрузите разполага с личните си имоти, за да не носи тя отговорност в случай на фалит, но и друга, предвиждаща дарение в полза на преживелия съпруг, за да получи наследство в случай на реализирани печалби. А черешката на тортата беше титлата председател на Управителния съвет на фирмата, която той й поднесе на тепсия. Марсел не можеше да взема никакви решения без нея. Беше с извити ръце, стегнато овързан като салам! „Не бих искала да мислят, че се омъжвам за теб заради парите ти -го увери тя, - искам да работя заедно с теб. Да се превърна в част от фирмата. Имам толкова много идеи!“ Марсел захапа кукичката. „Лудост, жива лудост! - изрева Рьоне, щом научи за клаузите на договора. - Грабеж! Напълно законен грабеж! Това не е жена, а гангстер. И ти ми говориш, че те обичала, глупак нещастен? Та тя ти кръцна ташаците с ножички за маникюр! Човече, да не ти е паднал акълът в гащите?“ Марсел сви рамене: „Тя ще ми роди син и всичко ще остане за него!“ - „Щяла да му роди син! Ти сънуваш ли, или си мръднал?“

Обиден, Марсел бе треснал вратата на склада.

Тогава не си проговориха повече от месец. Когато се одобриха, се разбраха повече да не засягат темата.

А сега Жозиан го беше подлудила до степен да си навира носа в някакъв стар чорапогащник.

-    Още дълго ли смяташ да седиш така? Искаш ли да ти кажа на какво приличаш? На дърт киселак, дето са му потънали гемиите.

-    Вече нямам желание за нищо... - отвърна Марсел с отчаяния тон на пречупен човек, ограбен от живота до шушка и примирен с нещастието си.

-    Искаш да кажеш, че ще седиш така, докато умреш, без да си мръднеш пръста?

Марсел не отговори. Беше отслабнал, бузите му бяха провиснали като празни торбички. Превърнал се бе в оглупял старец с восъчно лице, готов всеки миг да се разреве. Зачервените му очи сълзяха.

-    Стегни се, Марсел, виж се на какво приличаш. Ако продължаваш така, в скоро време ще започнеш да будиш съжаление. Покажи, че имаш достойнство!

Марсел Гробз сви рамене при думата „достойнство“. Погледна жално Рьоне и махна с ръка, сякаш искаше да каже: има ли смисъл?

Рьоне го гледаше и не вярваше на очите си. Това не можеше да е човекът, който го бе посветил в изкуството на бизнеса и който наричаше разговорите им вечерни курсове. Рьоне го подозираше, че г овори отривисто на висок глас, за да си вдъхне увереност и смелост. „Колкото си по-хладнокръвно пресметлив, толкова по-далеч ще стигнеш. Никакви чувства, драги. Убивай, без да влагаш чувства! И за да се наложиш веднъж завинаги, удряй безмилостно от самото начало, например изхвърли някой неудобен, отстрани конкурент и ще треперят от теб, докато си жив!“ Или още: „По три начина можеш да успееш: ако си силен, ако си гений или ако си корумпиран. Корупцията не е по моята част, не съм гений, затова... остава ми само силата! Знаеш ли какво казва Балзак: „Трябва да връхлетите сред тая сган като снаряд или да се промъкнете като чума.“ Добре казано, не намираш ли?“ - „И откъде знаеш такива неща, след като не си ходил на училище?“ - „Анриет, старче, Анриет! Тя събира за мен разни умни мисли и ми ги преписва на листчета, за да не изглеждам прекалено тъп на светските вечеринки. Уча ги наизуст и репетирам.“