Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
1
Но господин Тейлър казва, сър... (англ.) - Б. пр.
2
Добра заплата, господин Кортес, добра заплата. Хората са щастливи тука! Много щастливи! От цял Китай идват да работят тук! Много лоша идея е да се променя организацията! (англ.) - Б. пр.
3
„Добре ли спал, господин Тонио, добре спал? Закуска е готова!“ - смесица от неправилен фр. и англ. - Б. пр.
4
Ела тук, Бамби, хубавецо мой... Тези хора са приятели (англ.). - Б. пр.
5
Ще бъдете Супермен! (англ.) - Б. пр.
Сега, след като бяха минали три месеца, Милен престана да възкликва. Всеки ден очакваше с тревога пощата, а Антоан четеше в очите й собственото си безпокойство.
Дойде 15 декември, а заплатата му я нямаше.
Беше навъсен, безмълвен ден. Понг сервираше мълчаливо. Антоан не докосна закуската си. Вече не можеше да понася яйца. „Коледа е след десет дни, а аз не съм изпратил нищо на Жозефин и на момичетата. Коледа е след десет дни и двамата с Милен ще изпием чаша изстудено шампанско с попарени надежди. Довечера ще се обадя на господин Уей и ще му повиша тон...“
Довечера, довечера, довечера...
Вечерта реалността не изглеждаше чак толкова ужасна, жълтите очи на крокодилите в басейните святкаха с хиляди обещания. Тази вечер, сигурен беше, ще успее да се свърже с господин Уей поради часовата разлика.
Вечерта излизаше вятър над сухите треволяци и езерата и жегата намаляваше. Вдигаше се лека омара. Дишаше се по-леко. Очертанията се размазваха и всичко наоколо изглеждаше по-успокояващо.
Вечерта си каза, че началото винаги е трудно, че да работиш с китайци е като да те шамаросват, но с времето кожата ти ще загрубее и ще стане твърда като гьон. Няма начин да станеш богат, ако не рискуваш, господин Уей не би инвестирал в седемдесет хиляди крокодила, ако не се надяваше да извлече апетитна печалба. Много бързо падаш духом, Тонио! Я горе главата! Намираш се в Африка, не във Франция. Тук трябва да се бориш. Пощата, сделките, всичко отнема повече време. Чекът ти сигурно е у някой инспектор, който го върти насам-натам и проверява откъде е издаден, преди да ти го препрати. Ще пристигне утре, вдругиден или най-късно по-вдруги-ден. Потърпи още ден-два. Премията е огромна и затова проверките изискват повече време! Коледната ми премия...
Той се усмихна на Милен, която си отдъхна, като го видя разведрен. На свой ред и тя му се усмихна.
„Осем хиляди и дванайсет евро! Чек за осем хиляди и дванайсет евро. Четири мои заплати в НЦНИ. Осем хиляди и дванайсет евро! Спечелих осем хиляди и дванайсет евро с превод на биографията на сладураната Одри Хепбърн. Осем хиляди и дванайсет евро! На чека го пише. Когато счетоводителят ми го връчи, не казах нищо, не погледнах сумата, просто го пъхнах в джоба си, сякаш си беше напълно в реда на нещата. Изпотих се от страх. Чак после, в асансьора, разтворих леко плика, отлепих единия край, доразширих с пръст. Имах време, слизах от четиринайсетия етаж, откачих чека от писмото, към което беше прикрепен с кламер, и погледнах... Видях! Ококорих очи и се взрях: осем хиляди и дванайсет евро! Наложи се да се облегна на стената на асансьора. Всичко наоколо ми се завъртя. Сякаш бях в окото на буря от банкноти. Тя повдигаше полата ми, влизаше ми в очите, в ноздрите, в устата. Край мен летяха осем хиляди и дванайсет пеперуди! Когато асансьорът спря, седнах в просторното остъклено фоайе. Гледах чантата си. В нея имаше осем хиляди и дванайсет евро... Абсурд! Бях сбъркала! Не бях видяла добре! Отворих чантата, извадих плика, започнах да го опипвам, действаше ми успокояващо, както шумолеше тихо и с копринена мекота, вдигнах го към очите си, без да ми личи какво правя, и отново погледнах: осем хиляди и дванайсет евро на името на г-жа Жозефин Кортес.