Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Блокирането на спомените ти е по-силно, отколкото очаквахме, каза той. Тяхното отключване може да стане само от този, който ги е заключил. Ако го направим ние това може да те убие.
Клари се надигна на крака, като придържаше наранената си ръка.
— Но аз не знам кой ги е блокирал. Ако знаех, нямаше да съм тук.
Отговорът на този въпрос е вплетен в нишката на мислите ти, каза брат Джеремая. В съня, с който се пробуди, ти го видя написано.
— Магнус Бейн? Но… това дори не е име!
Това е достатъчно. Брат Джеремая се изправи. Сякаш като по сигнал станаха и останалите братя. Те сведоха глави към Джейс в знак на мълчаливо уважение, преди да се плъзнат сред колоните и да изчезнат. Остана само брат Джеремая. Той гледаше безучастно как Джейс се втурва към Клеъри.
— Как е ръката ти? Дай да видя — настоя той, като хвана китката й.
— Ох! Добре е. Не прави нищо, става по-зле — каза Клеъри, като се опита да го отблъсне.
— Кървиш върху говорещите звезди — каза той. Клеъри погледна и видя, че той е прав: беше изцапала с кръвта си жилките на мрамора. — Обзалагам се, че и срещу това има закон. — Той обърна ръката й нагоре, много по-нежно, отколкото тя си мислеше, че е способен. Той захапа долната си устна и подсвирна. Клари погледна надолу и видя, че цялата й ръка от лакътя до китката бе покрита с кръв. Усети я как пулсира, вкочанена и болезнена.
— Май настъпи моментът, в който трябва да започнеш да разкъсваш тениската си на ленти, за да превържеш раната ми — опита се да се пошегува тя. Не понасяше вида на кръв, още по-малко пък на своята.
— Ако искаше да гледаш как разкъсвам дрехите си, можеше просто да ми кажеш. — Той бръкна в джоба си и извади стилито. — Щеше да е много по-безболезнено.
Очаквайки ужилване от докосването на стилито до ръката й, тя се напрегна, но всичко, което усети, когато блестящият инструмент се плъзна по нараненото място, беше леко затопляне.
— Готово — каза той, като се изправи. Клеъри сви учудено ръката си — макар че кръвта все още си беше там, раната беше изчезнала, както и болката, и схващането. — И когато следващия път пак решиш да се нараниш, за да привлечеш вниманието ми, само си спомни, че блага дума железни врати отваря.
Клеъри усети как устата й се извива в усмивка.
— Ще го имам предвид — каза, а когато той се обърна, добави: — И благодаря.
Той прибра стилито в джоба си, без да се обърне да я погледне, но по вида на раменете му тя предположи, че благодарността й бе приета.
— Брат Джеремая — каза той, като потриваше ръце, — вие мълчахте през цялото време. Вероятно искате да споделите някои свои мисли с нас? Някаква идея, кой може да е Магнус Бейн?
— Длъжен съм да ви изведа от Града на тишината, нищо повече — каза архиварят. Клеъри се запита дали не си внушава, или наистина в „гласа“ му имаше нотка на обида.
— Можем и сами да се оправим — предложи самонадеяно Джейс. — Сигурен съм, че запомних пътя…
Чудесата на Града на тишината не са за очите на непосветените, прекъсна го брат Джеремая и се обърна с гръб към тях, а робата му безшумно се развя. Оттук.
Когато излязоха на открито, Клеъри пое дълбоко мъгливия утринен въздух, като се наслаждаваше на градския смог и мръсотията. Джейс замислено се огледа.
— Ще вали — каза той.
Прав е, помисли си Клеъри, като погледна към оловносивото небе.
— Дали да не се приберем с каретата в Института?
Джейс премести поглед от брат Джеремая, неподвижен като статуя, към каретата, която се извисяваше като черна сянка на засводената алея, водеща към улицата. После лицето му се изкриви в гримаса.
— В никакъв случай — каза той. — Мразя ги тези неща. Да си хванем такси.
11
Магнус Бейн
Джейс се наведе напред и почука на преградата, която ги отделяше от шофьора.
— Завий наляво! Ляво! Казах ти да караш към Бродуей, безмозъчен идиот!
Таксиметровият шофьор реагира на това с рязко завъртане на волана, толкова силно наляво, че Клеъри залитна към Джейс. Тя изсумтя възмутено.
— Всъщност защо отиваме на Бродуей?
— Умирам от глад — каза Джейс. — А вкъщи няма нищо, освен остатъци от китайската храна. — Той извади от джоба мобилния си телефон и набра някакъв номер. — Алек! Събуди се — изкряска той. Клеъри чу объркано буботене от другия карай на линията. — Ще се видим в „При Таки“. Закуска. Да, правилно ме разбра. Закуска. Какво? Само на няколко пресечки е. Размърдай се.