Град от кости

— Саймън? Той пък откъде се взе? — попита Джейс.

— Цъфна рано тази сутрин. Предполагам, че не издържа далече от Изи. Покъртително. — Алек, изглежда, се забавляваше. Клеъри изпита досада.

— Е, ще влизаме или какво? Умирам от глад.

— Аз също — каза Джейс. — Умирам за пържени миши опашки.

— За какво? — попита Клеъри, убедена, че не е чула правилно.

Джейс само й се усмихна.

— Отпусни се — каза той. — Тук сме просто, за да хапнем.

На врата бяха спрени от единия от мотаещите се там мъже. Когато той се изправи, Клеъри зърна лицето му под шапката. Кожата му беше тъмночервена, боксьорските му ръце завършваха със синьо-черни нокти. Клеъри почувства, че се смразява, но Джейс и Алек, изглежда, не се впечатляваха. Те казаха нещо на мъжа, който кимна и отстъпи назад, като им даде път да минат.

— Джейс — изсъска Клеъри, когато вратата се затвори зад тях. — Кой беше това?

— За Кленси ли говориш? — попита Джейс, като се огледа из ярко осветения ресторант. Вътре беше приятно въпреки липсата на прозорци. Уютни дървени пейки, разположени една срещу друга, покрити с пъстри възглавнички. Наивно сладки глинени съдове се редяха на тезгяха, зад който русо момиче със сервитьорска розово-бяла престилка сръчно подаваше рестото на нисък и набит мъж с тениска. Тя видя Джейс, помаха и направи жест, с който искаше да каже да се настаняват където решат. — Кленси пази входа от нежелани посетители — каза Джейс, докато я водеше към една от пейките.

— Той е демон — изсъска тя. Неколцина клиенти се обърнаха към нея и я изгледаха — едно момче със стърчаща синя коса, седнало до красива индийка с дълга, черна коса и прозрачни златисти крила, излизащи от гърба й, заплашително се намръщи. Добре, че ресторантът беше почти празен.

— Не, не е — каза Джейс, като се настани на пейката. Клеъри понечи да седне до него, но Алек я бе изпреварил. Тя внимателно седна срещу тях, ръката й още беше схваната въпреки грижите на Джейс. Почувства се някак празна отвътре, сякаш Мълчаливите братя бяха проникнали в нея и изгребали съдържанието й, оставяйки я слаба и замаяна. — Той е ифрит — обясни Джейс. — Това са магьосници, които не правят магии. Полудемони, които поради каквито и да било там причини не могат да правят заклинания.

— Горките копелета — каза Алек, като взе менюто си. Клеъри също взе своето и изумено ококори очи. Скакалци в мед бяха изписани на челно място като специалитет, имаше и ястия със сурово месо, разни видове сурова риба и нещо, наречено Тост с прилеп. На страницата с напитките бяха изброени различни групи наливна кръв — за облекчение на Клеъри това бяха различни видове животинска кръв и по-точно група A, група B-отрицателна или нулева група.