Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Мрачна тишина изпрати тези разумни думи. Те бяха огорчили всички, но никой не се опита да ги оспори.

— Лошото е — поде Луиджи Бокардо от Кафа, — че докато носеше знаците с трите златни лъва, Кривич, тогава Кремен, действуваше само в защита на царството. Откак обаче вдигна жълтия пряпорец с черния лъв, той открито премина в нападение. Много наши кораби го разбраха, върху себе си, а събитията при Тана доказаха окончателно, че този човек си познава занаята.

— И какво искаш да кажеш с това? — веднага се обади Лучано Мизино, който донякъде разтълкува думите като укор към себе си.

— Искам да кажа — сговорчиво отговори Бокардо, — че не трябва да си затваряме очите пред действителността. А действителността е, че сега в нападение е Кривич, а ние, щем не щем, сме принудени да, преминем в отбрана. Лично аз съветвам да образуваме маона.

„Маона“ на езика на Генуезката комуна, означаваше сдружение за отбрана на колониите от определен район, което се прекратяваше от само себе си с премахването на причинилата го опасност.

— Маона! Съгласни сме! — обадиха се няколко гласа, между които и гласовете на представителите на Пера, Кастро186 и Гави. — Трябва да се обединим, за да се опазим от това зло Кривич!…

— Позволено ли е и аз да кажа нещо? — запита младият Маурицио ди Чекини, като се обръщаше към най-старшия — консула на Тана. И след като получи потвърждение, продължи: — Приемам общото становище, че пиратът ни наложи да преминем в отбрана. Но има отбрана и отбрана, уважаеми господа. И ще си позволя да припомня прастарото правило, че най-добрата отбрана е нападението.

— Доразвий мисълта си, капитане — подкани го Лучано Мизино.

— Тя не е сложна, уважаеми господа консули. Образуваме ли маона, ние фактически ще имаме в ръцете си огромна сила от всякакъв вид и големина кораби и една внушителна войска, превъзходно въоръжена, от опитни бойци. Пиратът Кривич наистина по великолепен начин се справи с петорно по-голяма сила от галери на дружеската ни Византия и враждебната ни България. Но аз залагам честта и меча си, че той в никакъв случай не би устоял на съединените армади на нашите колонии в Понта. Както в открито море, така и ако войната се пренесе на суша. Обясних ли се добре? Мисълта ми не е да чакаме Кривич тук или там и да му устройваме засади, а сами да минем в решително нападение. Да го намерим дори и ако се е сврял в ада и да се справим веднъж за винаги с него. За себе си ще добавя, че ще приема като голяма лична чест, ако ми поверите един от корабите. А ако е онзи кораб, който в битката ще нападне пръв, честта ще приема като десеторна.